Ключът се крие в полизахарид, който е демонстрирал противотуморни ефекти в човешки клетки с левкемия и рак на черния дроб.
Все още имаме поне 90% от океаните за изследване, а близо 70% от новите лекарства, които откриваме, идват директно от природата. Следователно е съвсем очевидно, че океаните могат да се превърнат в основен ресурс за откриване на лекарства или методи за лечение на различни заболявания. Учени по целия свят активно изследват разнообразни организми, включително морски безгръбначни, сухоземни растения и дори насекоми, в търсене на биоактивни съединения с фармацевтични приложения.
В този смисъл океанът е източник на уникални съединения, особено от безгръбначни като гъби, ципести и конусовидни охлюви. Например, конотоксините от конусовидните охлюви са известни със своите мощни аналгетични свойства. В същото време някои водорасли остават ценен източник на имуномодулатори за лечение на рак и като адюванти във ваксини.
Екип от учени от Китайската академия на науките направи откритие с огромен потенциал за лечение на рак. Насърчаването на пироптозата, възпалителна форма на програмирана клетъчна смърт, се очертава като обещаваща стратегия за лечение на рак. В проучване, публикувано в The FASEB Journal, учени, водени от Чаомин Сун, пречистиха дълговерижна захарна молекула, или екзополизахарид, от дълбоководни бактерии и показаха, че тя задейства пироптоза, за да инхибира растежа на тумора. Съединението, наречено EPS3.9, е съставено от маноза и глюкоза (основно два вида захар) и се произвежда от наскоро открития бактериален щам Spongiibacter nanhainus и други членове на рода Spongiibacter.
Анализът показа, че EPS3.9 може директно да се насочи към пет мембранни фосфолипидни молекули и да упражнява туморна токсичност, чрез стимулиране на пироптоза в човешки левкемични клетки. EPS3.9 има и значителни противотуморни ефекти при мишки с рак на черния дроб и активира противотуморния имунен отговор.
,, Нашата работа не само предоставя теоретична основа за разработване на повече лекарства на базата на въглехидрати, но и подчертава важността на изследването на морските микробни ресурси“, заключава Сун.
Източник: La Razón
