Загадъчна подводна граница, невидима с просто око, изглежда определя живота на някои медузи в Северния Атлантик.
Дълбините на Северния ледовит океан, царство на тъмнина и ледени температури, все още крият много тайни. Изследването на тези необятни пространства остава голямо предизвикателство, но научните изследвания, използващи съвременни технологии, продължават да хвърлят светлина върху уникални феномени. Скорошно проучване се фокусира върху Botrynema brucei ellinorae, медуза, която проявява две различни морфологични форми. Някои имат издутина, други са напълно гладки. Съвместното съществуване на двата вида, в рамките на един и същи вид предизвиква значителен интерес. Медузите предоставят доста точна информация за състоянието на океаните.
Невидима бариера на дълбочина 1000 метра
Ново проучване разкри разпространение на тези медузи, което е привлякло вниманието на изследователите, особено на 47 градуса северна ширина. Според ScienceAlert, екземпляри без издатини никога не са били откривани южно от Северноатлантическото течение.
Хавиер Монтенегро, морски биолог от Университета на Западна Австралия, обясни, че и двата вида съществуват едновременно в арктически и субарктически региони. Животът на дълбочина над 1000 метра е доста предизвикателен. На тези дълбочини налягането е смазващо и пълната липса на светлина прави директното наблюдение и събиране на данни трудно. Изследването на Монтенегро и неговият екип включва събиране на екземпляри от кораби и използване на дистанционни подводни апарати. Прегледани бяха и исторически наблюдения и фотографски записи. Генетичният анализ предостави релевантно заключение, че въпреки морфологичните си различия, изпъкналите и неизпъкналите медузи принадлежат към една и съща генетична линия. Това контрастира с техния модел на разпространение. Изпъкналите медузи се срещат по целия свят, докато гладките медузи са ограничени до северната част на океана с ширина 47 градуса.
Хипотезата относно тази биогеографска граница
Това явление напомня на други добре познати „фаунистически линии“, като например линията на Уолъс. Тези биогеографски граници, макар и невидими, могат да бъдат определени от различията в околната среда, океанските течения или физическите бариери. Трудността при идентифицирането на тези линии в обширния дълбок океан е забележителна. Екстремните условия, със значително налягане и температури под нулата, ограничават преките човешки изследвания, правейки изследванията зависими от дистанционни технологии.
Разликите във формата, въпреки силните генетични прилики, предполагат съществуването на бариера в Атлантическия океан. Това би могло да ограничи медузите без издатина на север, позволявайки на тези с такава да преминат на юг. Тези животни са много по-интелигентни, отколкото си мислим, поради което често са феномен, представляващ интерес за изучаване.
Една от хипотезите предполага, че издатината може да осигури селективно предимство срещу хищниците, извън арктическите региони. Предишни изследвания описват Северноатлантическото течение като „преходен екотон“, което предполага разделителна линия в условията на околната среда.
Източник: La Razón
