Астрофизиците вярват, че е възможно. „Тази мисия би предоставила данни, които биха променили напълно разбирането ни за общата теория на относителността и законите на физиката“, отбелязва проучване.
Черните дупки са едни от най-загадъчните обекти във Вселената. Там познатите закони на физиката свършват и пространството/времето се превръща в „чадър“, под който бихме могли да се спуснем в бъдещето или да изчезнем напълно със скоростта на светлината. Но за съжаление, не можем да ги посетим, защото ако се приближим твърде много, ще бъдем „погълнати“ и не знаем какво ще се случи след това.
Пътуването до черна дупка звучи като научна фантастика, но за астрофизика и експерт по черни дупки Козимо Бамби идеята не е чак толкова пресилена. Неговото предложение? Космически кораб, не по-тежък от кламер, задвижван от лазерен лъч и носещ се през космоса със скоростта на светлината към черна дупка, с мисията да изследва самата структура на пространството и времето, и да тества законите на физиката.
В проучване, публикувано в iScience, Бамби описва плана си да превърне това междузвездно пътешествие до черна дупка в реалност. Ако е успешна, тази вековна мисия би могла да предостави данни от близки черни дупки, които напълно да променят разбирането ни за общата теория на относителността и законите на физиката. „В момента нямаме технологията“, отбелязва Бамби, „но след 20 или 30 години бихме могли да я имаме.“
Мисията се основава на две ключови предизвикателства, намиране на черна дупка, достатъчно близо, за да бъде открита, и разработване на сонди, способни да издържат на пътуването. Предишни познания за звездната еволюция предполагат, че може да има черна дупка, скрита само на 20 или 25 светлинни години от Земята, но откриването ѝ няма да е лесно, обяснява проучването. Тъй като черните дупки не излъчват и не отразяват светлина, те са практически невидими за телескопите. Вместо това учените ги откриват и изучават въз основа на това как влияят на близките звезди или изкривяват светлината. „Появиха се нови техники за откриване на черни дупки“, обяснява Бамби. „Мисля, че е разумно да очакваме, че бихме могли да открием такава наблизо, през следващото десетилетие.“
След като целта бъде идентифицирана, следващото препятствие е достигането до нея. Традиционните космически кораби, задвижвани с химическо гориво, са твърде тромави и бавни, за такова пътуване. Бамби посочва нанокрафтите – сонди с мащаб грам, състоящи се от микрочип и светлинно платно – като възможно решение. Наземни лазери биха бомбардирали платното с фотони, ускорявайки апарата до една трета от скоростта на светлината. С тази скорост апаратът би могъл да достигне черна дупка на 20 до 25 светлинни години разстояние за около 70 години. Данните, които би събрал, биха отнели още две десетилетия, за да достигнат Земята, с което общата продължителност на мисията ще достигне около 80 до 100 години.
Когато апаратът е близо до черната дупка, учените биха могли да провеждат експерименти, за да отговорят на някои от най-належащите въпроси във физиката. Наистина ли черната дупка има хоризонт на събитията, границата, отвъд която дори светлината не може да избегне гравитационното си привличане? Променят ли се законите на физиката близо до черна дупка? Валидна ли е теорията на общата относителност на Айнщайн при най-екстремните условия във Вселената?
Бамби посочва, че само разработването на лазери би струвало около един трилион евро днес, а технологията за създаване на нанокораб все още не съществува. Но след 30 години разходите биха могли да паднат и технологиите биха могли да настигнат тези смели идеи. „Може да изглежда лудо и в известен смисъл почти научна фантастика“, потвърждава Бамби. „Но досега се смяташе, че никога няма да открием гравитационни вълни, защото са твърде слаби. Направихме това 100 години по-късно. В миналото се вярваше, че никога няма да наблюдаваме сенките на черните дупки. Сега, 50 години по-късно, имаме изображения на две.“
Източник: La Razón
