Според научното обяснение, загадъчният отговор на причината за това неволно действие е буквално заложен в мозъка ни.
Сънливостта винаги е съпроводена с лека умора, усещане за по-тежки клепачи от обикновено и, разбира се, прозяване. Това прекомерно вдишване на въздух, последвано от леко издишване, винаги се е характеризирало със своята заразна природа. И това се е случвало на всички ни. Виждаме някой близък до нас да се прозява и изведнъж ние сме следващите, които стават жертва на този неволен импулс. И това ни кара да се запитаме защо прозяването е толкова заразно? Има логична реакция, която напълно ангажира нервната ни система.
Емпатия чрез мозъка
Когато някой около нас се прозява, първичната кора на мозъка ни активира няколко примитивни рефлекса, които са отговорни за движенията на различни части на тялото, включително челюстта. Те ни карат да имитираме жеста, причинявайки това, което е известно като ехофеномен. Той се характеризира с имитация на думите и действията на други хора. Способността за заразно прозяване не е уникална само за хората. Много животни също са способни да я изпитват. В същото време е научно доказано, че способността ни да устоим на прозяването е ограничена. В повечето случаи е невъзможно да го избегнем, дори и да искаме.
Андрю Галъп е психолог в Нюйоркския университет и е прекарал последните няколко години в изследване на връзката между прозяването и емпатията, която възниква около него. Няколко проучвания предполагат връзка между заразното прозяване и емпатията, но „резултатите, подкрепящи тази теория, са разнообразни и противоречиви“, твърди Галъп.
