Антарктида се топи с безпрецедентна скорост и това има последствия, които вече заплашват милиони хора по целия свят.
Заплахата е надвиснала над 750 милиона души, живеещи в ниско разположени крайбрежни райони по света. За тях промените в далечна Антарктика не са абстрактна новина, а количествено измерим риск под формата на покачване на морското равнище, което би могло да преначертае картите.
Замръзналият континент, дълго време смятан за стабилен гигант, започна да показва признаци на тревожна крехкост, задействайки серия от процеси с глобален обхват. Всъщност епицентърът на това безпокойство се намира в Западноантарктическия леден щит. Учените предупреждават, че тази огромна маса замръзнала вода съдържа достатъчно вода, за да повиши нивата на океаните с пет метра. Възможната му дестабилизация не е далечна хипотеза, а колапс с планетарни последици, който наближава, тъй като топлината, задържана от парниковите газове, ускорява топенето на леда. Мащабът на тази ледена маса е такъв, че преразпределението ѝ към океаните би имало глобални последици. Загубата на замръзналата повърхност, която отразява слънчевата светлина обратно в космоса, разкрива по-тъмния океан. Той абсорбира повече топлина, което от своя страна ускорява топенето на останалия лед.
Това не е единствената опасност: Антарктическата обръщателна циркулация, океанско течение, жизненоважно за разпределението на хранителните вещества и регулирането на климата, вече показва ясни признаци на забавяне. Тези мащабни промени се усложняват от по-локализирани, но също толкова значими, като например начина, по който пингвините постоянно променят Антарктида с изпражненията си, променяйки химичния състав на почвата.
Загубата на лед от континента се е увеличила шест пъти от 90-те години на миналия век, като намаляването на морския лед сега е двойно по-голямо от това, регистрирано в Арктика. Плаващите шелфове, които действат като ледникови язовири, се топят с тревожна скорост. Този ускорен процес на топене не само заплашва бреговите линии, но може и да разкрие биологични изненади, като например организми, които са били замръзнали в леда, в продължение на 46 000 години и са се върнали към живот.
В този контекст последиците се усещат не само на хиляди километри разстояние, но и в самата полярна екосистема. Затоплянето, замърсяването и появата на инвазивни видове представляват сериозна заплаха за уникалната дива природа на континента.
