Хората са унищожили стотици видове, а много други са на ръба на изчезване или преживяват големи спадове в популациите си.
Някои учени смятат, че вече сме навлезли в „шесто масово измиране“ на видове, подобно на това, което е унищожило динозаврите преди 66 милиона години.
Ново проучване обаче твърди, че въпреки реалния спад в биоразнообразието, насекоми, растения и животни не изчезват с темпове, които дори се доближават до масово измиране – явление, което обикновено се определя с изчезването на 75% от всички видове в рамките на геоложки период. В историята на Земята, за 4,5 милиарда години са настъпили само пет масови измирания. Вместо това, изследването показва, че скорошните изчезвания на растителни и животински групи са редки и често ограничени до островни местообитания. Освен това темповете на изчезване може би дори се забавят, отчасти благодарение на засилените усилия за опазване на природата, особено при бозайници и птици.
„Едно нещо, което подчертаваме – всяко едно от тези изчезвания е трагедия и никога не е трябвало да се случи, нито трябва да се допуска в бъдеще,“ казва авторът на изследването Джон Уиенс, професор по екология и еволюционна биология.
Анализът е базиран на 163 022 растителни и животински вида, оценени от Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Той се фокусира върху изчезвания на ниво род след 1500 г. Род е биологична категория, която групира различни, но близки видове – например род Canis включва вълци, кучета, койоти и чакали. Родът обаче може да съдържа и само един уникален вид – като нарвала, дървото гинко или птицечовката.
Изследването установява, че 102 рода са изчезнали през последните 500 години – 90 животински и 12 растителни. Освен това са изчезнали и 10 семейства, както и два разреда. На видово ниво, според данни на IUCN, повече от 900 отделни вида са изчезнали за същия период.
Сред родовете, които вече не съществуват, са додото и група гигантски костенурки, живели на Мавриций и близките острови. Други изчезнали клонове на дървото на живота включват хавайските медосмучещи птици от семейство Mohoidae и разреда Dinornithiformes, в който влизат гигантските нелетящи птици моа от Нова Зеландия.
Според изследването повечето от изчезванията са настъпили при бозайници (21 рода) и птици (37 рода), общо 179 вида. Това представлява едва 0,45% от всички 22 760 рода, оценени от IUCN. По-голямата част от изчезванията са били сред видове, обитаващи единствено острови – например птиците на Маскаренските острови, Хавай и Нова Зеландия.
Изненадващо, анализът предполага, че темповете на изчезване на ниво род дори са започнали да намаляват.
Това изследване противоречи на друго от 2023 г., което твърдеше, че изчезванията на родове се „ускоряват бързо“ и че „ние вече сме в шесто масово измиране“. Но това проучване се фокусираше само върху 5400 рода гръбначни животни и изключваше рибите, насекомите и растенията, разглеждайки само малка част от живота на Земята.
Докато учените спорят за точния темп и мащаб на изчезванията, има единодушие, че загубата на биоразнообразие е реална и тревожна. Макар да не сме в масово измиране, което на геологична скала отнема хиляди години, настоящите нива на изчезване застрашават човешкото благополучие и подсилват необходимостта от опазване на природните екосистеми.
Източник: CNN
