Ловци-събирачи в части от древна Азия са подготвяли мъртвите си за погребение чрез изсушаване с дим преди около 14 000 години – най-старото известно доказателство за човешка мумификация, според нов анализ на десетки погребения.
Хората по света отдавна практикуват мумифициране, или запазване на органични останки, използвайки различни техники – включително топлина, дим, соли, изсушаване чрез замразяване и балсамиране – за да отстранят влагата от меките тъкани и да предотвратят разлагането. Останките от Китай, Виетнам и Индонезия, изследвани от учените, не били видимо мумифицирани. Въпреки това, следи от обгаряне по скелетите – които били погребани в силно свити, клекнали позиции – показват, че са били изложени на ниска топлина за дълги периоди, което е изсушило и запазило телата. Изсушаването с дим е техника, известна исторически от някои австралийски аборигенски групи и все още използвана в Папуа Нова Гвинея, съобщават изследователите. Сходството между клекналите пози на скелетите и тези на съвременни мумии, изсушени с дим, навежда учените на мисълта, че древните погребения също може да са били обработени по този начин.
Досега най-ранните примери за мумифициране идваха от културата Чинчоро в Северно Чили, преди около 7 000 години и от Древен Египет – преди около 4 500 години. Новите находки от Югоизточна Азия изместват хронологията на употребата на мумификация с хиляди години назад, каза водещият автор на изследването д-р Хсяо-чун Хунг.
„Смятаме, че тази традиция отразява един вечен човешки импулс – трайната надежда, от древността до днес, че семействата и близките могат да останат ‘заедно’ завинаги, в каквато и форма да приеме това единство,“ казва Хунг.
Екипът изследвал 54 клекнали погребения, открити по-рано на 11 археологически обекта. Между 2017 и 2025 г. учените описали резултатите от кости, намерени в Южeн Китай, Северен Виетнам и Суматра (Индонезия). Подобни погребения са откривани и в Малайзия, Индонезия и Филипините. От предишни изследвания учените знаели, че тази крайна клекнала поза – с плътно сгънати към тялото крака – „е най-характерният белег на пренеолитните погребения, особено в Южен Китай и Югоизточна Азия,“ каза Хунг. „Такива погребения обикновено се откриват в пещери, под скални навеси или в черупчести насипи.“ (Неолитният период в тези региони продължил приблизително между 7000 и 1700 г. пр.н.е.)
Дълги години силно изкривените позиции на скелетите озадачавали учените. Положението е толкова крайно, че едва ли е възможно да се е получило без „извънредна намеса,“ което подсказва, че телата са били обработвани преди погребението. Толкова стегнато са свити телата, че повечето меки тъкани – с изключение на изсушена кожа – вероятно вече липсвали към момента на погребването. Освен това костите в много от тези погребения са видимо обгорели. Тъй като само части от скелетите са почернели, учените изключват възможността костите да са изгорели при кремация. Обгарянията, които се повтаряли на специфични места – лактите, предната част на черепа и долните крайници – подсказвали, че телата са били изложени на огън. Но по-голямата част от скелетите не показвават видими следи от горене.
На базата на тези резултати и сходствата със съвременните практики на мумифициране в Папуа Нова Гвинея, авторите предполагат, че преди хиляди години хората са подготвяли мъртвите си за погребение, като поставяли телата в клекнало положение над огън с ниска температура; подлагали ги на топлина, докато димът ги изсуши; след което ги пренасяли в окончателното им място за вечен покой – в гробна яма, в колиба или естествен подслон.
Погребалните традиции са важна част от човешката култура и отразяват емоционалната връзка между хората. Тези, които извършвали такъв вид мумифициране, влагали значително време и енергия. Според етнографски данни, описващи съвременни примери на изсушаване с дим, близки или членове на общността непрекъснато се грижели за „мумифицирането в процес“ в продължение на около три месеца.
Източник: CNN
