Свръхмасивна черна дупка, най-яркият рентгенов обект в ранната Вселена, расте със скорост, която науката е смятала за невъзможна, и нейното откриване би могло да разреши мистерията на бързото формиране на тези космически гиганти.
Основите на съвременната космология се разклащат. Вселена поставя под въпрос това, което учените са смятали, че знаят за ранната възраст на Космоса, откритие, което налага преразглеждане на настоящите модели за формирането на първите галактики. Потвърждението, че черните дупки могат да растат с много по-бързи темпове, отколкото се смяташе досега, има преки последици за нашето разбиране за това как всичко около нас еволюирало. Именно тези открития тласкат учените в стремежа им да открият нови закони на физиката, които обясняват тези очевидни противоречия.
Свръхмасивна черна дупка, скрита в сърцето на квазара RACS J0320-35 предизвиква този смут в научните среди. Този гигант, наблюдаван в далечна епоха, само 920 милиона години след Големия взрив, не е обикновен обект. Събраните данни разкриват, че това е най-яркият рентгенов обект, открит през първите милиарди години от историята на Вселената. Огромен източник на енергия, който е позволил изучаването му въпреки огромното разстояние.
Това, което прави този колос изключителен, е неговият ненаситен апетит, който се противопоставя на теоретичните граници на физиката. Тази черна дупка поглъща материята със скорост 2,4 пъти по-голяма от така наречената граница на Едингтън, прагът, който досега се смяташе за непреодолима бариера пред растежа на тези космически чудовища, аномалия, подробно описана от ScienceAlert. По същество това е растеж с теоретично невъзможна скорост.
За да стигнат до това удивително заключение, астрономите разчитаха на щателен анализ на данни, получени от рентгеновата обсерватория Чандра на НАСА. Изследването на спектъра на светлината, излъчвана от квазара, е било от решаващо значение, тъй като неговите характеристики се вписват идеално в модели, които описват точно този тип неконтролируема акреция. В тези сценарии радиационното налягане не е достатъчно, за да забави поглъщането на материята.
Този ускорен механизъм на растеж, известен като супер-Едингтонова акреция, би могъл да бъде отговорът на една от големите загадки на съвременната космология, а именно как първите черни дупки са достигнали такъв колосален размер за толкова кратко време? Съществуването на това явление би обяснило наличието на тези гиганти в зората на Вселената много по-рано от предсказаните конвенционални теории, решавайки фундаментално парче от космическия пъзел. Този пробив допринася за продължаващото изследване на други мистерии на Космоса, като например изучаването на някои загадъчни междузвездни обекти, които също са привлекли вниманието на астрономите. Накрая, валидирането на тези резултати дойде с тяхното разпространение в научната общност. Проучването, описващо подробно това необикновено поведение, е публикувано в престижното списание The Astrophysical Journal Letters, стъпка, която не само потвърждава надеждността на наблюденията, но и отваря нов прозорец за други екипи да продължат да изследват ранните години на нашата Вселена.
