Двайсет години изображения, заснети от два орбитъра около Марс, разкриха яростни ветрове на Червената планета.
Вятърът на Марс би бил невидим, ако не беше емблематичният червен прах, който се завихря от потоците въздух и създава феномен, известен като „прашни дяволи“ — въртящи се вихрушки, подобни на малки торнада.
Тези вихрушки се появяват и на Земята, но новият каталог на марсианските прашни дяволи, публикуван в списание Science Advances, показва, че на Марс те са по-бързи и многобройни, отколкото се смяташе досега, обяснява д-р Валентин Бикел, водещ автор на изследването и изследовател в Центъра за космическа и хабитабилна наука към Университета в Берн, Швейцария.
Ученият и екипът му обучили невронна мрежа – модел на машинно обучение, вдъхновен от човешкия мозък – да разпознава вихрушките в орбиталните данни. След това те проверили всяко наблюдение ръчно и създали карта на 1 039 прашни дяволи по цялата повърхност на Марс – включително върху древни вулкани и открити равнини.
Учените успели да определят и посоката на движение на 373 от въртящите се колони прах. Според тях вихрушките и придружаващите ги ветрове на Марс могат да се движат със скорост до 160 км/ч – значително по-бързо от всичко, измерено от марсианските роувъри на повърхността.
„Това наблюдение предполага, че тези ветрове могат да вдигнат огромни количества прах от повърхността в атмосферата,“ казва Бикел.
На Земята дъждът почиства въздуха от прах, но на Марс праховите частици могат да останат в атмосферата много по-дълго, пътувайки дори през целия свят. След като прахът попадне в атмосферата, той повлиява климата и времето – намалява достъпа на слънчева светлина до повърхността, охлаждайки деня, но задържа топлината през нощта, като действа като изолация.
Новите резултати подсказват, че прашните дяволи играят много по-голяма роля в пренасянето на прах в атмосферата на Марс, отколкото се смяташе досега.
Бикел обяснява, че е впечатлен от прашните дяволи, защото те предоставят уникален поглед върху атмосферната динамика на Марс близо до повърхността – и могат да се наблюдават директно от орбита.
Анализът на екипа показва, че макар вихрушките да се появяват навсякъде, най-често се срещат в равнината Амазонис Планития – една от най-гладките области на планетата, покрита с прах и пясък.
Изследователите открили и сезонност: най-интензивна активност се наблюдава през пролетта и лятото както в северното, така и в южното полукълбо. Обикновено вихрушките траят само няколко минути.
Предишни измервания показваха, че вихрушките на Марс се движат със скорост под 50 км/ч, а в редки случаи достигат до 100 км/ч. Новите данни обаче показват много по-високи максимални скорости, както за самите вихрушки, така и за околните ветрове.
Според изчисленията на екипа, между 2004 и 2024 г. прашните дяволи са издигнали в атмосферата между 2 200 и 55 000 тона прах в северното полукълбо, и между 1 000 и 25 000 тона в южното.
Тези резултати показват, че досегашните климатични модели за Марс значително подценяват силата на ветровете, които задвижват преноса на седименти по повърхността – ключова информация за възстановяване на миналите условия на древния Марс и разбирането на еволюцията на планетата. Прахът остава и основно предизвикателство за бъдещите мисии.
Планетарните прахови бури, които могат да обхванат целия Марс, сложиха край на мисията Opportunity през 2019 г., а натрупването на прах върху слънчевите панели на стационарния апарат InSight доведе до прекратяването ѝ през 2022 г.
Източник: CNN
