Пещерата Горъм се смята за едно от последните неандерталски селища в света.
Археологическо откритие в Гибралтар принуждава да преосмислим вярванията за изчезването на неандерталците. Скорошно откриване и проучване на пещерата Горъм, която е останала запечатана в продължение на 40 000 години, накара учените да смятат, че тези хоминини може да са оцелели много по-дълго, отколкото се смяташе досега.
Пещерата Горъм се смята за едно от последните неандерталски селища в света. Иберийският полуостров би бил едно от последните убежища за тези популации, тъй като те са изчезнали в други региони на планетата. Не е случайно, че Гибралтар е първото място, където е открит неандерталски череп през 1848 г. Досега научните среди поставяха изчезването на неандерталците преди около 40 000–42 000 години. Новите изследвания, проведени в пещерата, обаче поставят под въпрос тази хронология. Според IFLScience, останките и артефактите, открити в Гибралтар, показват, че някои неандерталски популации може да са оцелели хиляди години по-дълго, отколкото се е смятало досега.
Ключов обект за разбиране на неандерталците
Значението на обекта накара ЮНЕСКО да обяви пещерата Горъм за обект на световното културно наследство през 2016 г. Първоначално е открита през 1907 г. от капитан А. Горъм, въпреки че остава практически забравена в продължение на десетилетия. Тя е преоткрита едва през 1940 г., а археологическите работи започват около четиридесет години по-късно.
Пещерата е част от комплекс от четири пещери, разположени във варовиковите скали на източен Гибралтар: пещерата Горъм, пещерата Вангард, пещерата Хиена и пещерата Бенет. Смята се, че общо неандерталците са обитавали тази област в продължение на приблизително 100 000 години. В официалната си декларация ЮНЕСКО подчертава, че пещерата Горъм предлага изключителни доказателства за неандерталските културни традиции, с доказателства за лов на птици и морски животни, използването на пера като украшение и наличието на абстрактни скални рисунки. Проведените в тези пещери изследвания са допринесли решаващо за дебата за еволюцията на човека и неандерталците.
Изкуство, останки и нови доказателства
По време на разкопките са открити дървени въглища, кости, каменни инструменти и изгорени семена. Под 39 000-годишни седименти, през 2012 г. археолозите откриват това, което се смята за най-старото абстрактно изкуство в света. А именно серия от линии, гравирани върху перваз, разположен на около 100 метра от входа, на място, за което се смята, че е било използвано като място за почивка.
През 2021 г. учените откриха нова камера в близката пещера Вангард, където бяха открити останки от рис, хиена и белоглав лешояд, заедно с нещо, което се интерпретира като голям морски охлюв. Директорът и главен учен на Националния музей на Гибралтар, Клайв Финлейсън, обясни пред CNN, че охлювът се намира на около 20 метра от плажа, вътре в пещерата, което показва човешка дейност преди повече от 40 000 години. Предвид възрастта на находката, тя може да е била направена само от неандерталци. „Колко често в живота си ще откриете нещо, в което никой не е влизал от 40 000 години?“, заяви Финлейсън. „Мисля, че това се случва само веднъж в живота.“
Откритията в пещерата Горъм засилват идеята, че Гибралтар е бил една от последните крепости на неандерталците и отварят нова глава в разбирането кога и как са изчезнали, налагайки преразглеждане на ключова част от човешката история.
