Днес ще си говорим за т. нар. „параграф 22“. Но не за книгата на Гелър (която между другото си струва да се прочете), а за част, за една много малка част от абсурдите в България. Преди няколко дни влязох в един от известните сайтове за търсене на работа и видях, че има безброй фирми търсещи млади и амбициозни хора. Дотук добре. Продължавам… Та…търсят се млади хора с опит минимум „N“ брой години в областта, а ако може даже и опит на същата длъжност. Това е донякъде разбираемо. Опитвам се да им вляза в положение на хората – вместо да се наемат млади хора, които да се обучават в дадена фирма, с идеята съответната такава да си създаде лояни и ценни кадри, те търсят млади хора, които са се родили научени. Е да, все пак на никой не му се занимава тепърва да обучава някой и въобще да си губи времето с подобни глупости. Едно нещо не ми е ясно – как аджаба се придобива опит , при положение, че навсякъде се търсят хора, които вече имат опит?
