Добрият човек в шоу-бизнеса.
На екрана и на сцената Марта Вачкова изглежда слънчев и добър човек. Преди да се видя с нея, бях подготвена, че в реалния живот, може би, не е чак толкова земна и обикновена, каквато сме свикнали да я виждаме. Знаем ги звездите у нас…Тя обаче се оказа един от най-положителните и мили хора, които съм срещала. Посрещна ме засмяна и в добро настроение, което сякаш й е вродено. Без капка грим и с ежедневни дрехи, Мартина Вачкова е също толкова очарователна, както e на сцената и пред камерата. Тя е от хората, в чиято компания ти е приятно и се чувстваш уютно, иска ти се да си поприказвате за много неща.Мартина Вачкова ни разказа за професионалния си живот, който може да вдъхнови мнозина. Според нея човещината и успехът в кариерата трябва да вървят ръка за ръка. Тя негодува срещу начина, по който възпитаваме децата си, срещу лошотията, подигравките и елементарния хумор, които заливат българското медийно пространство. Точно затова е избрала да работи по различен начин и да успява без да погази някой по пътя си. Талантлива актриса, очарователна водеща и добър човек. Такава я виждаме ние. Останалото разказва тя: Кои бяха първите ти стъпки в кариерата? Мартина Вачкова: Моето развитие започна от ВИТИЗ, защото такава е работата ни, че започваме веднага да играем, учейки се и бъркайки. От първия ден сме на сцената. Първата професионална сцена, на която съм играла е учебният театър в НАТФИЗ, където играхме дипломните си спектакли. Това беше нашата борса, където трябваше да дойдат директори на провинциални театри да ни видят и да ни харесат. Системата беше такава, че почти никой не оставаше в софийски театър, всички отивахме по разпределение. Аз бях три години в Пазарджик – професионален театър с професионални актьори. След това дойдох в Сатиричния театър. В София съм играла в Народния театър, в Сфумато, „Сълза и смях” и в много други. Това е пътят ми, това е началото. Коя е първата пиеса, която си изиграла на голяма сцена? Мартина Вачкова: Във ВИТИЗ Приказките на Китин, която ние подготвяхме още от първи курс. Всяка година ние правехме по една приказка и това ни беше първият дипломен спектакъл. След това играх „Женска оправия“ , където също имах ярка комедийна роля, „Антигона“ с Дюлгеров… И така започнаха хубави и много различни роли. Аз имам страхотен шанс, че съм играла толкова различни роли.
Много е хубаво човек да си обича професията… Как успяваш да балансираш между работата и личния живот? Мартина Вачкова: Това е гаранция за щастие. Човек трябва да избере кое е най-важното за него. Дали професионално да се развива и да напредва или в личен план. Най-щастливи са хората, които успяват да комбинират и двете. Но винаги едното е за сметка на другото… Или нещо ще ти куца в семейството, ако си изцяло отдаден на работата, и обратното. Няма как да станат перфектно и двете. И в различни периоди човек трябва да има различни приоритети. Затова днес жените толкова късно правят семейства. Трябва първо да се докажеш, да си извоюваш мястото и тогава да мислиш за бебе. Аз също родих по-късно моето дете.
Много е страшно, когато човек е така отдаден на работата си, както аз. Аз се страхувах, че раждането на детето може за около година да ме откъсне изобщо от работата ми. Но на 27мия ден, след като родих детето, аз тръгнах на едно грандиозно турне с „Каналето“. Съдба! Тогава всяка нощ пътувах и се прибирах към София, независимо от къде пътувам и дали се прибирам в 3 или 6 сутринта. Майка ми се грижеше за детето, но аз си бях внушила, че, когато детето сутрин се събуди, трябва мен да вижда първо. Не знаех какво е сън. Така тогава загубих и здравето си..
„Конкурс за секси дупета“, 2007, Снимка: Булфото
От всичките твои поприща – кино, театър, телевизия, къде се чувстваш най-добре? Мартина Вачкова: Любимото ми място е там, където нещата се случват добре. Не мога да разделя театъра от телевизията. За киното не мога да кажа, че с мен се е случвало нещо много интересно, макар че и там съм работила с хубави режисьори и съм играла хубави роли. В момента хората ме свързват най-вече с телевизията. Но когато едно предаване не стане така, както аз го искам и харесвам, не се чувствам добре. Театърът е мястото, където винаги ми е хубаво. Там просто плавам! Публика, реплики, роля, колеги… Това е представлението! Докато в „Жените“ всичко зависи от госта.
Влизаш ли в роля преди предаване? Имаш ли специфичен образ в „Жените”? Мартина Вачкова: Ролята ми е на добронамерен човек, ако това може да бъде роля, защото това е моята същност. Аз никога не търся конфликта и противопоставянето. Аз просто съм един любопитен човек, който задава своите въпроси, чиито отговори не знам или трябва да бъдат чути. Важното е, че при мен никога няма елементарен скандал, елементарно търсене на шум. Нищо злобно и скандално няма да се случи.
Изглеждаш толкова добронамерена и усмихната, хората те обичат. Все пак нямаш ли врагове? Мартина Вачкова: Естествено, че не на всички съм приятна и симпатична. Това е нормално. Ако всички ме харесваха, щеше да е притеснително. За мен е важно хората, които аз ценя и уважавам, да ме харесват. Тези, които не харесвам, дори ще ми е обидно да ме харесват.
Аз не желая да влизам в тона на оплюването и подигравките. Това е нещо, което не мога да разбера от къде се стовари върху нашия медиен свят. Не мога да си обясня как може радиоводещи, тв водещи, хора, които пишат в пресата да се подиграват и гаврят с хората. Какви са тези хора? В това ли проявяват чувството си за хумор и острия си ум? Това ли имат да кажат на света? Аз не мисля, че това е начинът на общуване между хората. Това за мен е необяснимо!
Преживявала ли си голяма обида и огорчение от някой в професионалния си живот? Мартина Вачкова: По-скоро болка, когато виждаш нещо изненадващо, което се случва. Когато някой се опитва да си вдигне рейтинга и прави някакви игри, за да бъде интересен, а по този начин те засяга. А кой го е направил? Мартина Вачкова: То е толкова ясно… Хората гледат, слушат и знаят от къде идват тези неща. Аз не мога да разбера какво се цели с това, когато обиждаш някой. Аз, когато се карам на детето и й кажа „Глупава ли си, че не го разбираш това?“, не мисля, че е глупава, аз я провокирам да мисли.
Но когато някой казва „Ти си дебел!“ „Ти имаш очила!“ или щръкнали уши, или къси крака, или плешива коса, аз не разбирам къде е градивността. Не разбирам за какво се прави и кой се смее на това?! На себе си ли се смеят? Всеки човек има някакъв недостатък и може да бъде обект на подигравка. Не мога да си представя, че това е начин на общуване
Явно доста се възмущаваш от това, което се налага като нов модел в медиите? Мартина Вачкова: Отвратителен манталитет и вкус, който се налага. Видеото, което дадоха за двама ученици, които навряха учителката в ъгъла на една класна стая… Аз съм потресена! За това опростачване на децата и родителите са виновни медиите. Този нисък вкус, това, че може всичко, липсата на закони и морал ме влудяват! Може да изглеждам демоде и смешна, но аз не желая да живея в това време! Убива ме! Не знам какво става с нашата страна! Чалга в политиката, чалга в общуването. Надявам си вие не пишете така и хората, които влизат при вас, не са такива. Всичко това ме потриса.
От какво според теб се поражда този манталитет, за който говориш? Мартина Вачкова:Сигурна съм, че колкото повече някой крещи срещу друг и му намира дефекти, това значи, че той сам не се харесва. Това са недоволни хора от кариерата, външността си, съдбата си или нещо друго. Не могат да се борят да се докажат, а действат с простащина. Най-страшното е, че така възпитаваме децата си. И е отвратително, че го налагаме все повече като маниер и след време ще се чудим какво да правим с децата си.
Пак ще се върна към случая с учениците, които биха учителката. Интересно ми е как техните родители ги възпитават. Те може би се бият в тях. Или защо не синът да помага на бащата да бият майката. Загубена нация сме…
Имаш ли най-сладък момент от кариерата, който те топли и просълзява, когато се сетиш за него? Мартина Вачкова: Няколко са. В театъра помня една постановка на Илия Добрев, пиесата беше на Никола Русев и се казва „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накитена“. Аз играех царкиня Кита, едно чудовище, което никой не искаше да вземе. Това е най-смешният български текст. Това е взрив! Хората, когато гледаха, плачеха, крещяха, тропаха, падаха под столовете, изпадаха в истерия от смях. Ние не успявахме да ги надвикваме. Ето това никога няма да го забравя! И винаги се усмихвам като се сетя.
Имам и други, не толкова кискащи се, моменти. Когато бях бременна, не казвах още на колегите си. Но казах на Годжи и на Евгени Димитров-Маестрото, че вече съм на години да имам дете и искам да направим една приспивна песен как аз пея на детето си. Те ми написаха една разкошна песен, казва се „Приспивна“, записахме я и след промоцията на албума аз им казах: „Момчета, аз пеех песента на моето бебенце в корема“ и те откачиха от радост. След като родих, на турнето, преди да изпеех песента, аз казвах: „Най-хубавото нещо ми се случи” пред 27, или 33, или 54 дни, и всички хора ставаха и, със запалки в ръце, целият стадион скандираше името на моята дъщеря Рада. Аз пеех и имах чувството, че съм две педи над земята, че имам крила и летя, и цялата любов на света е изпратена към мен и моята дъщеря. Това са божествени мигове! Ако за нещо някой може да ми завижда, това са само тези мигове, в които съм усещала огромна обич от публиката.
Състезание „Грация и мощ за ВИП дами“, Снимка: Булфото
Би ли работила отново с екипа на Слави Трифонов? Мартина Вачкова: Какво да работя с екипа му? Прекрасни музиканти и сценаристите, въпреки че пишат глупости за мен, те са страхотни. Самият Слави… Всеки човек си има качества, въпросът е за какво ги използваш и на какво служиш, изборът, който си направил. Това е разликата между нас! Кой е най-неприятният момент в кариерата ти? Мартина Вачкова: Не, неприятни неща не помня. Преди няколко дни за първи път ми се случи да крещя по време на снимки заради вътрешна неуредица, но това съм го запомнила, защото беше съвсем скоро. Иначе човек не може да работи, ако има омраза.
Имах много тежки периоди докато правихме предишното ми предаване „Защо не?“. Срещнах се с такава агресия, злоба и човешка лошотия, с които не можех да се справя. Не знаех как ще оцелея. Но това мина и не искам изобщо да се връщам към него. Когато нещо не върви, то трябва да се спира и да се прави веднага нещо друго и различно. Усетиш ли лоша енергия, не трябва да стоиш в нея. Кой е човекът, който най-много ти е давал стимул и те е научил нещо в професията? Мартина Вачкова: В театъра това беше моята учителка Маргарита Младенова. Това беше жената, която ме подготви за ВИТИС, която ме прие във ВИТИС, която ме отглеждаше като актриса. Тя ценеше моята чувствителност и ме научи да се вглеждам в живота по-дълбоко. Всеки може да разкаже нещо смешно, но не всеки може да те разсмее и после да те разплаче. Тя видя в мен това умение и го извади.
В това, което момента правя, е Таня Шахова (режисъор на „Жените”, бел.ред.) Тя е невероятен човек и талантлива актриса. Бяхме колежки във ВИТИЗ. Невероятен шанс за мен е , че работя с нея, както и с отговорния ни редактор Асен Аврамов. Той знае всичките ми лоши и хубави черти и се опитва да изгони лошите и на тяхно място да ми създаде нови добри умения. Как се чувстваш в сегашното си предаване „Жените” по БНТ? Мартина Вачкова: Цялото предаване „Жените“ е измислено за мен, съобразявайки се с това, което най-добре мога да правя и махайки това, което не мога. Ако ме хвърлиш в социални, юридически и медицински теми, аз ще затъна в незнанието си. А точно това шоу, изцяло на женски теми, то просто е направено за мен. И то си личи. Такова предаване никъде няма, защото е измислено и не е купено отвън. Значи телевизионно предаване се прави лесно според теб? (смеем се) Мартина Вачкова: Не, не е лесно!Аз имам един неуспешен опит. Предишното ми предаване „Защо не?“ беше хубаво, но не беше за мен.
Кое от българските медийни лица ти се вижда най-перспективно и най-дълго според теб ще се задържи в общественото пространство? Мартина Вачкова: Как искам да кажа нещо хубаво, но ми е много трудно… Толкова повърхностен е хуморът, който тече в тези шоу-програми. Кой ще покаже пръст, кой ще пръцне… Няма го това, което правеше Теди Москов в „Улицата”. Много ми се ще Андрей Слабаков да има време и да има кой да плаща, за да прави някакво негово шоу. Това са хората, чиито хумор аз харесвам и ценя. Не виждам сега някой, който ще остане.
За журналистиката пример е Явор Дачков. Аз винаги го гледам. Този журналист няма как да изчезне, защото той дава единствена и различна гледна точка. Кара те да мислиш и дава сериозна, обоснована гледна точка за това, което се случва в България. Изчезна ми позицията на всички, които пишат и творят. Това е фатално.
Какво е качеството, което трябва да притежава една бъдеща медийна звезда? Мартина Вачкова: Характер. Трябва да си личи характерът на човека, не само да виждаш образа и елементарен смях. Трябва да четеш кой е той като личност. Например, аз много харесвам Рачков и Зуека и се радвам на смешките им. Но е много по-важно да знам ти като баща и гражданин какво правиш. Зуека е активен в това отношение. Това е много важно за всички, които са в шоу-бизнеса. Не елементарен популизъм. Това хората го разбират. Не да ги призоваваш да излизат да плачат със свещи на площада. Всички разбират, че това са номера. Всеки ден трябва да отстояваш човешката си позиция. Не може да имаш морал на гражданин, ако нямаш морал на човек. Имаш ли творчески планове? Мартина Вачкова: Искам да си направя един моноспектакъл. Търся човек, който да напише нещо за мен. Всички образи, които съм ги играла, искам да ги събера на едно място.
21.04.2008/Деси Великова
