Пърдиада (Пеньо Пенев)
Пърдете, братя, без стеснение, не се измъчвайте от зор. Защо ви е ограничение там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате? Пръднете си със силен глас, със тон и тембър, както искате – тенор, сопрано или бас.
Пърдете бавно, във анданте или в алегро, в ритъм жив, ту нежно, мазно, тип “глисанте”, ту рязко – във речитатив.
Пръднята е физиология и рядък кавалерски жест. Във нея няма демагогия, а доблест, рицарство и чест.
По принцип тя е облекчение в хранителния ни режим, затуй без свян и притеснение пърдете да се напърдим.
Пърденето е ценно качество и имай винаги предвид, че тя е здраво доказателство, че нямаш ти апандисит.
Пръднята, братя, дар божествен е, че само здравий гъз пърди, а щом е гръмка и тържествена, тя никак, никак не смърди!
Пръдни и ти веднъж в живота си, госпожо, без да се срамиш! Аз знам, че всяка нощ в леглото си ти без стеснение пърдиш!
Пръдни със мен, приятел, здравата, пръдни със мен във ритъм жив, и виж – създали сме в държавата нов самодеен колектив…!
