Заради циганин все още никой не беше лягал под влака. Случваше се само цигани в засада да хвърлят камъни по вагоните. Смесената и забранена любов между русата кметска дъщеря и бедния хубавец от гетото обаче създаде нов жепейски фолкор. Който по нищо не прилича на приказката за царската щерка и първия просяк. Калин РУМЕНОВ
Въпреки трагедията не прилича и на римейк на Ромео и Жулиета. Защото Ромео не е ром, защото няма нищо аристократично, както няма нищо лично. Има само обичайна етническа мизерия заедно със задължителната липса на циганска перспектива. От които не може да се роди романтика, колкото и романтична да е любовта, колкото и драматичен да е краят й. Забранената любов на българката Албена и циганина Цветан излиза извън релсите, за да свърши пак на тях. И без особени шансове да се превърне в обществен урок. Тя няма да превъзпита в толерантност нито един родител, защото в нея всъщност липсват етническите предразсъдъци. Вместо тях има съвсем здрав патриархален разум. Колко родители биха пратили дъщерите си в семейството на циганина Цветан. Където има много братя, начално образование, никакви пари и една брадва, с която бащата понякога ходи за дърва. Българите по-скоро ще запознаят дъщерите си с училищния дилър и всеки ден ще им дават джобни за амфетамини. Дори циганите да са много красиви – българите пак не искат да правят сватби с тях. И няма да пожелаят, докато потенциалните им сватове стачкуват срещу еволюцията с брадва в ръка. Докато продължават да живеят с махленски предразсъдъци срещу цивилизацията. Прегазените Албена и Цветан ще останат като обществен спомен за нещо, което се случва. Случват се такива работи – двама млади и различни отчаяно да се обичат, че чак да легнат да спят под влака. Така, както се случва четвъртокласничка и пълнолетен да преспят и детето да роди дете. Така, както почти никакъв по-различен секс не се случва в гетото. Етническата самозащита на традициите не пожела да предаде 11-годишния рекорд на Кортеза като урок „Какво не трябва да правим преди завършване на гимназия”. Затова и от прегазената смесена любов също няма да има полза като извод. Циганите могат да оправдават педофилските си традиции със законите на племенното право. Но не могат да накарат българите да харесват начина им на живот. И трябва да го сменят, ако искат бяла и руса булка за не толкова белия си син. Защото бащите на булките имат други планове за тях и не искат да ги дават за разплод, преди да ги видят в абитуриентска рокля. Въпрос на сексуално възпитание, на грамотност и най-вече на перспектива. Каквато не съществува в домакинство, където прехраната се вади със законна брадва и незаконна сеч. Където кражбата на бакър е източник на приходи, а потреблението на ток не създава разходи. Житейските планове на българите и циганите досега се разминаваха като бързи влакове, без да катастрофират. Те се движеха в отдалечени коловози – каквито са финансовата гимназия на Албена и полицейското досие на Цветан. В обратни посоки – каквито са банковото сити и пунктът за цветни метали. И в различно бъдеще време – изчислено като кариера и присъда за рецидив. Абсолютната дистанция е достатъчна причина детската любов да е невъзможна за единия баща. Който дори да можеше да промени разписанието на влака – пак щеше да забрани срещите на дъщеря си с цветния Цветан. Не само защото е циганин, а заради обичайните различия, които произхождат от произхода му. Те може да са етнически, но повече приличат на класови, криминални и културни. И въпреки примера на трагедията ще продължат да не пускат в селото си любовниците от гетото, питащи за къщата на кмета. Също както връстничките на Кортеза ще продължат да поставят бременни рекорди. Промяната означава компромиси, каквито засега нито българите искат да правят с бъдещето и коремите на дъщерите си, нито циганите – с цивилизацията./Новинар
