„Къде ти е кокаинът?“
Този въпрос вече девет години се задава на Станка Желева – дъщерята на бившия президент Желю Желев, по гранични пунктове и летища в целия свят. Той обаче е адресиран по-скоро към съпруга й Адриан Вела.
Желю Желев случи на зет колумбиец. Той е напуснал родината си още като юноша и оттогава живее във Франция. Но когато при поискване на документите извади колумбийския си паспорт, играта загрубява.
„Веднъж го заподозряха и в България“, спомня си Станка. Двамата тъкмо кацнали на софийското летище. Щом Адриан си дал паспорта на гишето, служителят размахал документа и повикал полицаи. „Добре че в самолета с нас пътуваше Дими Паница, който ме познава добре, и той ни спаси“, разказва дъщерята на Желев.
Двамата с Адриан от няколко месеца насам са в България и смятат да поостанат. Причината е, че имат две малки дъщери – тригодишната Ана Луна и Мила, която е на 1,5 г. Съпрузите смятат, че в България ще им е по-лесно с отглеждането. В Париж са живели доста скромно, а тук в грижите за децата ще помагат бабата и президентският им дядо.
„Тя е голяма авантюристка. Но когато пристигнем там, закъдето сме тръгнали, става по-внимателна, а важните решения вземам аз“, казва колумбийският зет. Пълното му име е Виграм Адриан Вела Усме. Той пътува още от дете. Баща му Хайро Вела Гонсалес е бил главен механик на колумбийския търговски флот.
Фамилията му означава “платно”
По ирония на съдбата и бащата, и синът носят фамилията Вела. Едно от значенията на испанската дума vela е корабно платно. „Така че съм си роден под платната“, смее се 35-годишният Адриан.
Със Станка се запознали в Париж през 2000 г. Дъщерята на Желю Желев е във френската столица още от 1993 г. Завършила е там изобразително изкуство и си изкарва хляба с картини.
Станка изпълнява поръчки, за които й плащат. „И взема ли парите, веднага купувам билети за някъде. Чак след това съобщавам на Адриан къде ще ходим и той се подчинява безпрекословно. Много добър човек е, не съм и мечтала за такъв съпруг“, казва Станка. Двамата са семейство от 2006 г.
Много често пътуванията им са по работа. Адриан е фотограф и едновременно се грижи за декорите и интериора при организиране на разни прояви. Ходили са къде ли не.
„Преди няколко години една финансова компания ми възложи да нарисувам футуристични картини за това как ще изглежда работата им през XXI век. Нарисувах две платна и с хонорара от 10 000 евро купих билети за Индия. Заминахме в отлично настроение, но за съжаление Адриан хвана тиф там. С това ще запомня тази екскурзия“, разказва Станка Желева.
Веднъж двамата отишли в Уагадугу, столицата на африканската държава Буркина Фасо. Единствената причина да попаднат там било екзотичното название на града. „Е, кажете, как да не идете до град с такова звучно име като Уагадугу?“, смеят се Станка и Адриан. За съжаление градът бил отчайващо мизерен.
Но пък те били очаровани от друг град в Буркина Фасо – Горум-Горум, където е най-големият пазар в страната. Там от всички краища се стичат хора от всякакви народности. За да идат на пазара, те обличат най-хубавите си дрехи. Дори да продадат само едно пиле, самото отиване за тях е изключително важно събитие.
Незабравимо за двамата е и пътуването до древния град Томбукту в съседната държава Мали.
„Там времето е спряло. Пренасяш се в древността. А отидохме, защото бях чела навремето „Остров Тамбукту“ от Марко Марчевски. Знам много добре, че този остров съществува само в тази книга, а исках да видя това, което се нарича Томбукту“, споделя Станка Желева. Съпрузите обиколили и други страни в този район – Нигер, Мароко, Алжир, Сенегал.
В Африка вземат Адриан за жена, защото често си завързва косата на опашка и е гладко избръснат. Дори на някои летища го карат да си пише моминската фамилия. И той попълва някакво измислено име, само и само да не си губи времето в обяснения, че всъщност е мъж.
Станка и Адриан редовно прескачат за по няколко месеца до Колумбия, за да видят сватовете на баща й и да обиколят страната.
„Там, в град Баранкиля на Карибско море, се провежда най-прекрасният карнавал в света. Да, всички ще ви кажат, че номер едно е каннавалът в Рио де Жанейро. Но там вече много се комерсиализира и атракцията е предимно туристическа. А в Баранкиля е съвсем истинско и неподправено. Нищо не може да се сравни с този карнавал“, кълнат се съпрузите.
Те много обичат да обикалят из джунглите на Амазония. Любимото им място там е колумбийското градче Летисия, квартали на което има и в съседните Перу и Бразилия. Това е един от главните центрове на контрабандата на кокаин в Южна Америка. Всички местни жители се препитават от това. Но хората там са вече толкова омешани, че ако ги попиташ какви са по народност, никой не казва, че е колумбиец или перуанец. Всички смятат себе си за амазонци. А в местния зоопарк всички женски животни без изключение носят името на знаменитата колумбийска певица Шакира.
„Съвсем наблизо в Бразилия пък има едно невероятно градче, казва се Бенжамим. Колкото пъти сме ходили там, винаги сме се изумявали, че местните жители са пияни още от 7 часа сутринта. И никой досега не е могъл да ми обясни причината“, казва на свой ред Адриан Вела.
Сега, след толкова сноване по света, съпрузите ще се заседят в България. Станка готви изложба, а Адриан вече започнал да работи по различни проекти с един живеещ у нас свой сънародник.
Тригодишната Ана Луна вече ходи на детска градина. И там се появил проблем. Понеже пълното име на детето е Ана Луна Вела Желева, възпитателките си мислят, че Вела също е собствено име, а не фамилно.
„Какво да се прави, такъв мъж съм си избрала. Но не го сменям за нищо на света“, смее се Станка Желева.
Няма начин да не я попитаме и как е посрещнала 10 ноември 1989 г. Оказва се, че предния ден, точно когато пада Берлинската стена, тя закръгля 20 г. По онова време е студентка по история в Софийския университет „Климент Охридски“.
„Аз научих за падането на Тодор Живков в двора на университета. Трудно ни беше да повярваме. Беше петък. Вечерта у нас с бутилка шампанско дойде един френски дипломат, Ив Манвил, и вдигнаха наздравица с баща ми. А на другия ден вдигнах купон вкъщи, но мисля, че нашите бяха излезли, за да не ни пречат. Така отпразнувахме края на комунизма“, спомня си Станка.
Никак не е лесно да си дъщеря на президент, при това демократ в доскорошна тоталитарна държава. Станка изпитала това на гърба си. Всеки ден до университета я придружавали бодигардове.
Отгоре на всичко тя била скъсана 7 пъти поред по най-нова история от проф. Милен Семков. По онова време той смята себе си за най-голям специалист по фашизма сред историците в България и не може да прости на баща й славата, която му носи забранената книга „Фашизмът“.
„Беше предвзето отношение, той по някакви причини беше противник на баща ми. Но този предмет е такъв, че винаги могат да те скъсат. Могат да ти зададат въпроси от рода на кой е бил министър-председател на Япония през 1936 г. или кой е бил третият британски губернатор на Родезия. И проф. Семков го правеше така, че да не мога да му кажа копче. Най-накрая ми писа тройка. Но другите предмети ми вървяха“, казва Станка.
Все пак тя така и не взела диплома от Софийския университет, а си останала само със семестриално завършена история. През 1993 г. отива да учи в Париж, където среща и своя любим.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
