« публикувано на 24-10-2009 @ 12:57 pm »
фотография: nightmare [-] brunette at “Le Chagrin”
слушайки: Leon OST – Eric Serra – Noon
Когато затишието вещае буря, а два урагана преплетат усои бесни, навръх крайностите от непознатите споделени моменти, улиците стават все по-мрачни, падащите листа гаснат все по-лесно в пламенна необузданост, а пукнатините по земята… поглъщат (все) по-жадно – като сити от ненавист!
Примирие духовно, разсъбличане ненужно – а там до тях, търкалящи се безпардонно, нелепо, облечени в костюми на човек, живеят стъпкани мечтите им. Изстрадали, несподелени, плач в очите и бръчки по челото. Мозъкът витае, отдавна задушен, отровен с най-проказната антикварна мерзост, една угнила плът, досетлива, но без сетива. Аромат изгубен, агония – още по-необуздана!
Небето сдъвква звученето тягостно, а крачката й върху изстиващият асфалт, разминавайки се с ромоленето на меките капки дъжд, зазвучава все по-силно в ушите на просякът, уханно разлагащ се в краката й.
Обърна се назад…
Гримирана от сълзи, пошли специалисти, открили себе си в мъката, като изконно решение в риданията. Забърза крачка.
Л. се озова в нощният клуб, където името й не значеше нищо повече от редовна клиентела. Помаха към бармана, а последният разсипа шотове в няколко чашки. Отказът на Л. да приближи измършавелите погледи на група токсикирани пениса, доведе до намесата на охраната.
Гневът в гърдите на другите, разпали живецът горещ, белег на нейната изстрадана горделивост. Самочувствие, което всеки момент щеше да разпръсне бял прашец върху мръсния плот на тоалетната гарнитура.
Докато очите й тресяха орбити пред огледалото, устните скимтяха жално. Ръката трепереща, мушна пръстите си между краката й. С другата – разроши косите си. Бършеше струйката кръв от носа си с длан, а в тила усещаше неприкосновена болка. Усилен натиск, забързан живот и календарна година побрани в миг забранена наслада.
Опита да се задържи права, с ръце подпрени на плота, а по земята се пръснаха всички парченца пъзел, превръщащи дамската й чанта в оказион на нищетата – нещото, което я формираше като уникално женско присъствие, където й да погалеше с погледа си.
А той бе пленителен…
М. излезе от кабинката, докато Л. насиняваше колената си върху студения тоалетен под. Първата силно стискаше лявата си ръка, премина с мъглив поглед през бъркотията на пода и се спря върху кървавата длан на Л. Погледна лицето й, след това бавно извъртя глава към светлината над мивките.
Вечерта се превърна в любов.
Любовта, превързана с мръсната марля на сексуалното привличане.
Сексът – обладан от първичното чувство за облизани интимни части, меко присъствие на топлина и силно обособена порнографска част.
Графичният щрих порно, който щеше да осмисли вечерта им – нещо различно, на връх бурните емоции, които ден по ден разграждаха човечността им. Докато накрая… съвсем употребени не дойдеше момент да отпуснат глава върху… земята, обагрени с диаболичното чувство на черна кръв, затваряща за последно очите им.
След анасоновите опиати, едни други, по-силно градусови такива, подвластни на бързия фреш от лимон и няколкото солени вратлета по-късно двете се озоваха в апартамента на Л.
Потно усещане…
Изгарящи слабини…
Зачервени от алкохол, наркотици и страстно желание очи…
Толкова горещо се желаеха, че коридорът им се стори по-дълъг и от очакването на любимия персонаж – отдавна напуснал живота им, дръзнал да ги лиши от надежда за завръщане.
Л. разкъса дрехите на М. Последната изстена. Ласки върху стената, езици по телата, голи дупета върху хладния, добре лъснат под. Холната гарнитура беше пречка, завивките излишна мярка. Банята – достатъчно привлекателна с целият си вулгарен блясък.
От тавана потекоха лиги, водата заструя във ваната, очите им кърваво изтичаха по плътта на другата. Езиците греховно разцепени на две (и повече страни). Жадни, всепоглъщащи – всичко змийско и първично им бе присъщо, защото и двете отдавна споделяха участта на прогонени от храма на праведността…
Удоволствията в рамка.
Като рамка на насищане.
Преди ухапванията, преди белязаният гръб – разкъсващо прекосен от ноктите на желанието.
Нямаха друга такава възможност. Не бяха усещали лудостта толкова силно. Не биха могли да са по-подвластни на свободата, окриляща ги в точно този момент.
Водата не спираше да тече. Телата им се гърчеха в ритъма на удоволствието, преплетени фатално. Бръсначът, който балансираше на ръба на мивката се включи в тази малка оргия, фарс на великолепието.
Сетивата им прехвърлиха лимита. Няколко пъти. Зашеметени, с картини, редящи се пред очите им, последните затворени, с някакво огромно удоволствие, поглъщащи от болката на другата.
Като спускане – в някакъв тъмен тунел…
Като отпускане – разперени ръце, над пропаст, в която тленните останки ще се разделят след епичния крах на физиката…
Като топла кръв – обагряща плацентата, завивка от удоволствия, връщане към първия плач, моментът натоварил ни с отговорността не лека – да бъдем живи същества, дишащи, роби на мъката…
Като диаболичен завършек – [от] два урагана преплели усои бесни, навръх крайностите от непознатите споделени моменти…
