Според Мехер Баба – духовен учител, ние се раждаме отново и отново, докато не осъзнаем Истинското си Аз. Той твърди: „Вие като разум, се раждате само веднъж и умирате само веднъж, в този смисъл вие не се прераждате. Плътното тяло продължава да се променя, а разумът (менталното тяло) остава същото. Всички впечатления се натрупват в ума. Те или трябва да бъдат изразходвани, или да бъдат неутрализирани чрез свежа карма в последователните прераждания. Вие се раждате мъж, жена, богати, бедни; блестящи, глупави, за да имате това богатство на опита, което помага да се престъпят пределите на всички форми на дуализма.”
Като става въпрос да съдбата ни обаче, означава ли, че неможем да направим нищо в отговор на нашата карма, което да промени живота ни по позитивен начин? Напротив, въпреки че рождената карта показва кармата и, следователно, ограниченията, които ни обвързват и ни пречат да се чувствуваме свободни, тя също е средство, което ни позволява да видим ясно в кои сфери е необходимо да работим над превръщането на настоящия ни начин на изява. Както Едгар Кейси е повтарял неведнъж в своите тълкувания: “Умът е строител”. Ние ставаме това, на което се спира нашият ум. Ако затова променим недоловимо позициите и начина си на мислене, ако можем да настроим съзнанието си на някаква по-висока честота посредством размисли (или медитация), не само като имаме идеали, но и като живеем в съответствие с тях, тогава можем да започнем да се освобождаваме от оковите и свободно да въздъхнем с ритъма на живота.
Съдбата иска от нас да очакваме хубави неща, за да ни се случат!
Както Юнг е посочил: “Психологичното правило казва, че когато вътрешната ситуация не е съзнателна, това се случва отвън като съдба. Тоест, когато индивидът не съзнава своите вътрешни противоречия, светът трябва по необходимост да разработи конфликт и да се разкъса на противоположни половини.” Следователно, изглежда, ще бъде вярно да се каже, че предаността на себеразвитието и себепознанието не само предлага перспектива за помощ на човека да бъде цялостна, щастлива и просветена душа в бъдеще, но също, че такава стъпка обикновено започва да смекчава значителна част от страданията в настоящето, когато първоначалният смут и упадък на духа бъдат преодолени.
