С Фахрадин Фахрадинов от НАТФИЗ разговаря Татяна Чипева
– Доволен ли си от себе си? Доста известен си за студент IV курс?
– Сигурно трябва да съм доволен, защото телевизията, ако не друго, те прави много популярен. А има актьори, които са много добри, но хората дори не подозират за тяхното съществуване. Казваш им Иван Бърнев, един от най-талантливите български актьори, а те питат: “Кой е пък този?” Как кой?! Или Мариус Куркински. Деян Донков например също не го знаеха, е, сега вече го познават от “ВИП денс”.
– Това са все имена, за които доста се пише…
– Иди в провинцията и ще видиш, че никой не ги знае. Хората не се интересуват, те не гледат и българско кино.
– Защо според теб е толкова оскъдна публиката на наши филми?
– Защото тук няма пари да се прави кино, а хората нямат пари да го гледат. Печеливши няма.
– Но с американските филми не е така…
– Не е. И с румънските даже не е така. Те правят филми, достойни за фестивали, гърците и турците също.
– Нашите филми също обикалят вече фестивалите и обират награди, ето “Дзифт”, “Източни пиеси”…
– Последните години взеха да правят по-интересни неща, мисля, че се вложиха и малко повече пари. Защото киното става с пари. Актьорите ни са на ниво. Разликата между американците и нас е, че те играят повече и могат да се покажат в различна светлина. “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Дзифт” и “Източни пиеси” ги слагам в рамката “европейско кино”.
– А родните тв сериали? Как би оценил “Забранена любов”, в който и ти играеш?
– Ако го сравня с турските и гръцките сериали, не е по-лош. Е, тук отново идва проблемът, че на нас парите са ни по-малко.
– Но знаеш какъв бум са в момента турските сапунки.
– Актьорската игра не ме впечатлява особено, но те имат уникални декори, добро осветление. “Забранена любов”, като първа проба на такъв сериал, е почти на нивото на другите източноевропейски.
– Предизвикателство ли бе за теб да се снимаш в такъв сериал?
– В началото ми беше интересно. А и това си е опит, снимах година и половина, без да спирам. Вече съм супер наясно, когато ме снимат, какво иска от мен режисьорът, операторът, това много ще ми помага нататък.
– Защо спряха излъчването на “Забранена любов”?
– Въпрос на решение на телевизията е дали ще продължи да го излъчва. Ние приключихме снимките, направихме 300 серии.
– При толкова ангажименти – “Забранена любов”, а и “ВИП денс”, театърът остава май на заден план?
– В никакъв случай!
– Как успяваш да ги съчетаеш?
– Ами въпрос на дисциплина. В НАТФИЗ не съм изпуснал нито една репетиция. Преди две седмици беше премиерата на дипломния спектакъл “Говори ми”. По този начин се калих. Днес актьорът трябва да влиза от едно състояние в друго много бързо, не само от роля в роля, но и от театъра в телевизията, от телевизията – в киното… Трябва да е бърз като Михаел Шумахер, той за 0,03 секунди зацепва за какво става дума.
– Носят се слухове, че се каниш да емигрираш в САЩ.
– Ще кандидатствам в школата на Дейвид Мамет. Плановете за режисура ги оставям за по-нататък.
– Както и за монашеството?
– Да, за него ще дойде време чак когато навърша 65.
– Какво очакваш от образованието зад Океана?
-Имам приятел, който учи там и каза, че школата е на много по-високо ниво, отколкото е очаквал. Аз пък може и да се разочаровам, не се знае. Винаги съм искал да живея в Щатите. Миналата година бях за 2 месеца в Ню Йорк и осъзнах, че това е моето място, там дишах по друг начин. Гледах няколко спектакъла на Бродуей. В Ню Йорк правят качествено кино, има много независими продукции. Много е важно как ще се справиш с езика. Но все пак с късмет, упоритост и много труд се успява.
– Тревожи ли те фактът, че с участието си във “ВИП денс” например можеш да си създадеш по-лековат имидж?
– Не. Мисля, че това шоу ми помага. Какъв лековат имидж? Ако си над 30 и вече имаш нещо зад гърба си, а тичаш в шоуто, може и да се изложиш. А за мен е чудесен старт, шанс, който всеки млад актьор би трябвало да използва. Иначе какво, бачкат като бармани или се молят на някой директор да играят храстчета 5 години, докато евентуално някой забележи таланта им. Живеем в ХХI век, това, че се занимаваш с нещо различно, не би трябвало да е за сметка на качеството. По-скоро би трябвало да вдига качеството.
– Но все пак театърът е твоят приоритет?
– Да. На телевизията се наситих, не бих се върнал там. “ВИП денс” приключва скоро и точка. Оттук насетне искам да се развивам като театрален и киноактьор.
– С кой режисьор ти се работи тук, ако останеш?
– Честно казано, не ми се остава. Не си мисля за варианти да ме вземат на щат във Военния или в Народния.
– Защо, толкова ли е зле?
– Не, няма такова нещо. Има много добри постановки и актьори, но мечтите ми са други.
– Много дребно ли ти изглежда актьорството тук?
– Една меркантилност тежи в тая страна, една шуробаджанащина, много дребни души. Хората искат чалга и я получават. На мен не ми се живее в чалга, въпреки че аз по някакъв начин съм част от нея. Но имам доблестта да го заявя. Човек винаги може да каже: “Дотук с това” и да опита друго. Може да съм никой, супернеизвестен, но да работя с любов, в някое забутано театърче в някоя провинция в Щатите или където и да е, но не и тук.
– Не си ли получавал атрактивни предложения за работа?
– И сега продължавам да получавам. За някои се замислям, разбира се. Все пак да излезеш на софийска сцена веднага след като завършиш, не е малко. А и извън София съм имал предложения за щат. Засега отказвам, но не от високо самочувствие.
– Как се виждаш след 10 години?
– Ще правя това, което искам да правя, ще бъда актьор. Аз малко егоистично влязох във “ВИП денс”. Другите там са с такъв борбен дух, а аз просто исках да се науча да танцувам. За един актьор това е много важно. Нищо от онова, което съм научил тук, няма да изчезне.
– Е, научи ли се да танцуваш?
– Честно казано, имам самочувствието почти на професионален танцьор.
– И какво, ще печелите ли с Райна?
– Стараем се, пък каквото стане. Но не съм заразен от тоя спортен дух да се печели на всяка цена.
– А Райна заразена ли е?
– Ами тя иска да спечели. На нея много й се удават танците и заслужава победата. Тя се е доказала.
– Разбирате ли се?
– Още преди да се запозная с нея, ми е правила впечатление като една от онези фолкпевици, които са някак настрани от всичко пошло в техния бранш. Иначе имаме различни виждания по много въпроси, но това е нормално.
– Постоянно си на показ, камерата следи как се карате, плачете… Това не те ли изнервя?
– Това се търси в телевизията. Аз и затова ти казвам, че не бих се върнал. Киното не се занимава с такива неща, дори комерсиалното кино е готино, защото има послание. А тук какво е посланието? Дай да си покажем кирливите ризи.
– Яд ли те е на жълтата преса?
– Ами за мен пишат, че съм имал любовник италианец, а аз никога не съм имал отношения с мъж, още повече с италианец. Или пък че съм бил еротичен модел. Хората, които ме познават, се смеят на това.
– А ти смееш ли се с тях?
– Е, какво, да плача ли?
– Тази тв популярност има ли положителен ефект върху театъра? Идват ли да ви гледат повече млади хора?
– Идват и след това ми пишат, че в театъра е много по-яко.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
