Марко Косев току-що е спечелил световната титла. Снимка: Личен архив
На 8 ноември Марко Косев записа със златни букви името си в историята на българското бойно самбо. 22-годишният ни ас стана световен шампион на провелия се в гръцкия град Солун шампионат на планетата. На финала той победи украинеца Сергей Глюшченко, донасяйки поредно злато за самбото в колекцията на България. Двайсет дни по-късно, вече отпочинал и гладен за нови успехи, Марко бе любезен да сподели емоциите от голямата победа пред Спортвокс.
Първо, честито за грандиозния успех! Зарадвахте цяла България. Как оценявате цялостното си представяне в Солун?
– Смятам, че представянето на целия отбор беше повече от добро. Завършихме на второ място в отборното класиране, което е огромен успех за нас. Всъщност, това е най-доброто класиране на България за всички видове спорт на световно първенство. Никой досега не е постигал същото.
Разкажете повече за начина, по който протече финалът срещу украинеца Глюшенко.
– Беше много труден финал. Преди две години играх полуфинал с Глюшченко в Прага и загубих. Знаех, че удря силно и бях наясно на какво е способен. Стараех се да се предпазя от ударите му, доколкото това беше възможно. Към средата на срещата той водеше с 2:0 точки и тогава осъзнах, че няма какво да губя. Хвърлих се в атака и минута преди края вече водех с 3:2, оттам нататък всичко беше в мои ръце.
Какво е усещането да си първенец на планетата?
– Честно казано, вече почти месец след края на шампионата, още не мога да го осъзная напълно. Но знам, че съм постигнал нещо голямо.
Успяхте ли да се опазите от контузии на това световно първенство?
– Да, за щастие съм напълно здрав и в отлична кондиция. Прибрах се само с една лека синина под лявото око, която ми направи украинеца на финала.
Смятате ли, че второто място в отборната надпревара бе максималното, което можехме да извлечем от шампионата в Солун?
– Поне на този етап, да. Ако някой ден държавата започне да отделя повече внимание и средства за подготовката ни, тогава вярвам, че ще имаме сили и за първото място.
Българската федерация по самбо раздаде на призьорите премии на обща стойност 32 000 лева. Достатъчна награда ли е това за положените усилия и постигнатите успехи?
– За тази награда искам да благодаря на Президента на Федерацията Румен Стоилов, който извади парите от собствения си джоб. Премии от Министерството на спорта все още не сме получили.
Как протича тренировъчният процес? По колко пъти седмично тренирате?
– От понеделник до петък тренираме двуразово. В събота обикновено се изкачваме до Витоша. Неделите често остават за почивка.
На какви лишения се подлага един световен шампион, за да бъде винаги във върхова спортна форма?
– Лишенията не са никак малко. Става въпрос за хранителни режими, цялостен режим на протичане на ежедневието, винаги трябва да си лягаме навреме и прочее.
Вече сте първенец на планетата. Какви са целите ви оттук нататък?
– Все още не съм си поставил ясни цели. Чакам да отшуми еуфорията и тогава ще му мисля. Но може би ще опитам да стана шампион и в по-горната категория, тази до 62 кг.
И накрая, какво си пожелавате за в бъдеще?
– Първо, искам да благодаря на нашия треньор Росен Димитров и на лекаря на отбора Вълчин Гаров, които се погрижиха се подготовката и възстановяването ми. Иначе си пожелавам най-вече здраве. Всичко останало се постига с желание и труд.
Благодарим ви и успех!
– И аз благодаря. Успех и на вас.
