Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат или да желаеш те да го загубят. Може да е пасивна или агресивна. Също така завистта е тясно свързана с чувството на ревност. Представлява един от седемте смъртни гряха в християнството.
Аристотел дефинира завистта като „мъката, причинена от благосъстоянието на други“, докато Кант дава определението „нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнениe“
В някои култури завистта се свързва със зеления цвят. На български например съществува израза „Позеленя от злоба“. Счита се, че този израз е навлязъл в употреба от пиесите на Шекспир „Отело“ и „Венецианският търговец“, където писателят употребява съчетанието „зеленоока ревност“ (green-eyed jealousy). Да завиждаш, значи да се нервираш!!!
Днес в България сме си „надянали“очите на завистта и какво виждаме? Само какво има в паницата на другия – както се казва!
Чуваме постоянно да се твърди, че сме били най-завистливото племе на света: че в своето първично себелюбие сме завиждали на най-близкия си приятел, на брата си — стига той да забогатее или да се издигне до по-високо обществено положение. изтъква се при това, че завистливо било не само простолюдието ни, но и интелигенцията ни, нещо повече: че образованият
бил по-завистлив и от неукия. В подкрепа на това твърдение се привеждат дори примери на завист между писателите и учените ни, и то на завист не моментна или бързопреходна, а трайна, която се активизира в системно пакостене, минноподривно или явно. Елин Пелин беше писал: „Ако и нашата страна роди някога някой гений, то той ще бъде само гения на завистта.“
Разбира се, завистта е черта, която се наблюдава често у нас, защото дазавижда българинът се е учил отдавна, особено през вековното робство, когато е бил напълно лишен от възможността да богатее и се издига по стълбата на обществените положения и е могъл само да гледа как други богатеят, как други се издигат: турци и гърци, но все пак твърдения като горните са Крайно пресилени. И други народи са завистливи, макар да не са
робували и да имат зад себе си дълго културно минало — дори по-завистливи от нас.
Нека не завиждаме, а да подкрепяме този до нас, да се радваме на успехите му и на благополучието му. Ще кажете: „Ами ние? На нас кой ще даде и помогне?“. Прави на другите това, което искаш на теб да правят и тогава ще видиш, че нещата ще се обърнат в твоя полза. Ако си дал на някого, ако си го подкрепил в труден момент, ако си уважил исканията му „не си живял напразно“.
