Най-напред за Кръстник на българската мафия от прехода беше посочван първият демократичен премиер Андрей Луканов. До 2 октомври 1996 г., когато куршумите го покосиха пред дома му на ул. „Латинка“ № 15 (където 7 години по-рано бе изфабрикуван т. нар. СДС). Сетне, прозвището си присвои (с благословията на журналистите) бившият гребец Иво Карамански. До нощта на 19 декември 1998 г., когато куршумите го покосиха по време на купон на ул. „Горска ела“ № 27. Оттогава насам за овакантеното място в пресата се спрягат имената на редица фигури – политици, „бизнесмени“, мутри, ченгета и пр. Един подир друг обаче, набеждаваните за „кръстници“ (независимо от възрастта им) преминават в небитието. Ала българската мафия продължава да работи, като дори укрепва позициите си в политиката и икономиката. Значи все пак съществува някакъв център, който ръководи делата на подземния свят. Остава въпросът: Кой пък ръководи центъра? Прочулият се като доверен осведомител на писателя-пророк Христо Калчев – Георги Стоев, направи сериозен пробив в информационното затъмнение около организираната престъпност у нас с двете части от поредицата си „BG Кръстника“. Сега авторът поднася нова порция откровения в третата част, носеща подзаглавие „Любен Гоцев – истинският Кръстник“. Бившият генерал от Първо главно управление на ДС е завършил Института по международни отношения в Москва. Заемал е отговорни дипломатически и зам.-министерски постове както преди промените, така след Десети ноември. Високият му ранг и безусловната му връзка с КГБ дават основание на мнозина наблюдатели и анализатори да го причислят към групата на възможните „кръстници“. (Дори само защото ЕГН-то му почва с цифрата 30!) „Аз от петдесет години насам все съм герой“, заявява за себе си в края на своето интервю за в. „Уикенд“ генералът. Обаче Стоев в книгата си посочва друго: гей-връзка между ген. Гоцев и Маджо стояла в основата на групировката СИК. (Хубава работа – уж „герой“, пък обратен?) Но и нещо повече: открай време, генералът оказвал помощ на синеоки и русокоси младежи да постъпват в МВР, ала в замяна на особени „услуги“. На което Гоцев отговаря, че това били „много глупости“ и Стоев следвало „да си ги носи в гробищата!“ (Хм, лошо! Дали ще има „BG Кръстника 4“?) Освен на генерала авторът рови в мръсното бельо и на други известни бивши сикаджии. Представя и хипотезите си за убийствата на Илия Павлов, Димата Руснака, Мето Илиянски и пр. Не подминава и родните фолкпевици, изяснявайки как зад фасадата на музикалното изкуство те прикриват практикуването на най-стария занаят.
