Датата е 10 Ноември годината е 1444, рано сутринта. Армия от 20 000 кръстоносци, предвождани от Владислав Варненчик и Януш Хунияди, влиза в неравна битка с почти три пъти по голямата армия на Османската Империя. Въпреки всичко победата е близо. Толкова близо, че европейските бойци вече я предвкусвали. Тогава в опит да плени Мурад II, загива Владислав Варненчик следва обрат в битката… Последващ опит Европа да освободи Българи, няма до Руско-Турската война.
Точно 545 години по-късно, датата разбира се отново е 10 Ноември, след вътрешно партиен театър в България идва „демокрацията“. Идва ама на хартия. Театъра е узаконил милярди левове в джобовете на партийна върхушка. Поставено е начало на първата по рода си „Хартиена Държава“. Всичко или почти всичко в нея е на хартия.
Родолюбието ни е на хартия, децата ни искат по-далеч от тук.
Законите и съда ни са на хартия, ужасяващи случаи на несправедливост се мотаят из съдилищата до тяхното забвение. В същото време дребни риби киснат из арестите.
Полицията ни е на хартия. Измислят нови правила за движение по пътищата 30 км ограничение на скоростта в отделни райони. Осъзнайте се. Проблема не е в ограничението а в това, че никой не го спазва, а не го спазват защото всичко е на хартия.
Спорта ни е на хартия ни. Спортува се на игрища, а не пред компютъра, каквото е основното впечатление на подрастващите.
Образованието ни е на хартия. Не един или два са случаите на магарета взели дипломи от престижни Български университети.
Тук списъка може да продължи до безкрай, едва ли има човек в България, който да не може да добави ред в този списък.
На 10 Ноември можехме да празнуваме „Независимостта на България“. Днес тази дата буди спомени за комунизъм и горчи като надраскана с мастило хартия. Насетне на 10 Ноември аз ще пия ракия в памет на младия Владислав хвърлил армията си в неравна битка, дал живота си за освобождението на България.
