Усещам как времето изтича между пръстите ми. Няма време. Тик – так, тик – так. Мразя звука, идващ от препускащите часовници. Затова и винаги ги разкарвах от стаята ми или просто вадех батериите им. Тик – так, тик – так. Звукът им ме подлудяваше в нощите, които не можех да спря. В нощите, в които главата ми и без това беше на косъм да се пръсне от бясни мисли, проблеми и хипотетични решения. Нямах нерви за нищо, камо ли за проклетото тиктакане. Тик – так, тик – так. Отвратително е усещането за липса на време. Когато изтърваш автобуса и ти се иска той да беше закъснял. Когато някой полива най – хубавата ти и любима блуза с кафе, а си мислел да станеш секунди по – рано. Когато някой се качва на влак, някакъв женски глас напомня за заминаването на влак еди кой си, от колувоз еди кой си, в посока еди коя си след еди колко си минути. Проблема не е в колувоза или номера на влака. Проблема дори не е в посоката. Проблема е в минутите, които знаеш, че текат и няма да можеш да задържиш ръката на любимия още минута, само още една минута…Тик – так, тик – так. А една минута е само 60 секунди. И ако той си тръгне след 60 секунди, то това е най – краткото време на света. Но ако имаше време да впие устните си само за 60 секунди в твоите…То това би било цяла вечност…Тик – так, тик – так. Защото докато той си тръгва, знам, че ще има хиляди, милиони, милиарди секунди без него…И това ме убива…същото толкова бавно и убийствено, както всяка частица от секундата, в която си нямам представа как е, къде е, с кого е…Жив ли е изобщо?! Тик – так, тик – так. Но когато имам само минута с него…дори секунди…Е най – убийствено колко бързо се изнизват…Тик – так, тик – так. Знам, че той си отива. Тик – так, тик – так. Дори не от мен…Просто някой неща свърват. Като ваканцията, която разделя учениците и знаеш, че последния учебен ден е началото на 3 месеца без любимите съученици. Тик – так, тик – так. Но какво става, ако няма завръщане? И ако никога повече не те видя? Времето ми с теб изтича… Времето ми изтича…а с него и шансовете ми да не те изгубя завинаги… Тик – так, тик – так.
