дек
14
2009
Днес ще отскочим до Париж, за да направим една фото-разходка из Монмартр. Приятно четене:
Разходка из Монмартр
Изкачване към върха на „Монмартр“. Към големия пазар на художниците, малките и по-големи ресторантчета и кафенета, блъсканицата и базиликата Sacre Coeur. Червената стрелката под Дали сочи в обратната посока.
На пазара в хаоса на навалицата. Някой правят добри портрети, други не толкова, но недоволни не се забелязват, което е най-важното.
В дъното на улицата катедралата Sacre Cueor
Този „мосю“, който е част от орнаментите по фасадата на базиликата, погледнат от тук изглежда доста нелепо — назидателно размахал прекалено дългия си меч и възседнал кон крачещ из небето. Подозирам намерението му, да обрули листата на близкото дърво.
Този ресторант, всъщност се намира в „Латинския квартал“ под Сена.. Казвам „под“ съвсем условно, чувал съм че има „ляв“ и „десен“ бряг на реката, но така и не си направих труда да рабера кой, кой е. Така че „латинският квартал“ е „под“. Наблизо се намира и един български ресторант озаглавен — „Тангра“ естествено!! В къщата над ресторанта и менюто от снимката, са живели Пол Верлен и Ърнест Хемингуей. Ако кликнеш върху снимката може да се види по-ясно от кога до кога.
Добре готвят, виното е хубаво и цените са прилични, като за Париж. Забравих как се казва обаче. Мисля, че беше нещо свързано с Верлен все пак.
Пооределети клиенти на заведенията около пазара на художниците около 02ч. след полунощ. Дори и по това време, някой художници продължават да се опитват да направят някой светкавичен портрет или да продат някоя картина на пийнал турист. Битката за оцеляване е… денонощна. No, mercy.
Отново през деня, сервитьор с тиранти, касова бележка в ръката и униформени раирани панталони. Срещу него върви един от портретистите в търсене на „клиенти“.
Намерил си е! След около 3 мин. портрета беше завършен, подписан и продаден за… Не знам колко. Може би 10, 20 или 30€, не знам.
В този квартал не би те изненадало схващането, че най- доброто място за торбата с боклук е точно там, закачена на врата.
Около „пазара“ кафенетата и Тези гранитни фигури в ляво, с начервени устни.
Един от местните клошари. Собственост на Rue Lipik една от многото, по нагорнището към базиликата Sacre Cueor. Собствениците на магазинчета и сергии по улицата не го оставят нито много гладен, нито крайно парцалив, срещу дребни и съвсем излишни услуги.
Този образ ми прилича на част от плаката с карикатурите зад него.
Една неочаквано елегантна художничка по време на работа.
Поглед от стълбището на споменатата вече базилика. Вижда се почти половината Париж и не се налага да чакаш на досадните опашки под Айфеловата кула, да се натовариш на асансьор и да го видиш целия. А и все пак гълъбът на преден план, кацнал върху лампата, разведрява еднообразието от толкоз много покриви. Стига да го видиш разбира се!
Ето я и нея. Поглената през малко zoom на камерата.
Още един скитник. Този явно няма „улица“ която да си го отглежда, но не му и пука като гледам. Улицата е доста оживена, на спускане от „Монмартр“ към Операта. Със сигурност обаче ще съжалява, като се събуди и бирата е изчезнала, което е доста вероятно. Колегите му не изпитват особенно уважение към чуждото движимо имущество, особенно Течно.
Булевард „Clichy“. Метро станция „Blanche“. Напред Мoulen Rouge, надясно и нагоре „Монмартр“. А една метростанция по-назад, по същия булеварт Place Pigalle.
И последно. Малко размазана снимка на нощен Париж отново от Sacre Couer. Препоръчвам час-два с бутилка хубаво вино, сирене по твой вкус, две стъклени чаши, за вино и чадър за всеки случай. Можеш да ги прекараш седнал на някоя пейка или на стълбите пред катедралата. След 01—02ч. след полунощ няма толкова много хора и можеш да се насладиш на гледката, светлините, виното, сиренето, жената до себе си и ромоленето на дъжда върху чадъра.
И на размазаните снимки след това:):)
Снимки: авторът
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Tags: Sacre Couer, Айфелова кула, Латиснки квартал, Монмартр, Париж, Сакре Кьор, скитник
