Ашраф ал Хаджудж
СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
С Ашраф ал Хаджудж разговаря МОМЧИЛ ИНДЖОВ:
От една година палестинецът с българско гражданство Ашраф ал Хаджудж живее в Холандия, където са неговите родители и сестри. Той замина за кратко, но в това време съпругата му Оля подаде молба за развод с него. Ашраф за първи път проговори за случая пред „24 часа“.
– Ашраф, наскоро холандски вестник публикува интервю с тебе, което развълнува хората у нас. Ти твърдиш, че в България вече нямаш нищо.
– Разбира се, че не е вярно. Искам всички в България да знаят, че всеки мой ден започвам с молитва и благословия към България и към всички хора, благодарение на които съм жив. Искам да благодаря за подкрепата, която получих от България и от българския народ през всичките тези 8,5 години в либийския ад. Искам специално да благодаря на президента Георги Първанов, който ни помилва, на Бенита Фереро-Валднер и на Сесилия Саркози, която до последно води преговори за нашето екстрадиране в България, а също така и на 20-те държави от цял свят, които допринесоха за нашето освобождаване.
Когато за първи път зърнах българската земя, не съм си мислил и за миг, че ще бъда толкова далече от нея толкова дълго време. Там бяха първите мигове от моя нов живот. Там отново видях слънцето и вдъхнах свеж въздух. Там се радвах отново на свободата като орел в небесата. България е райско кътче със своите прекрасни хора. Те поздравяваха мене и останалите медици, които пуснаха от Либия, празнуваха свободата ни като победа на борбата за човешки права. Холандски журналистки изтълкуваха неправилно думите ми, като събираха парчета от мои изказвания пред тях оттук-оттам.
– Защо обаче стана така, че вече цяла година си извън България?
– Нека започна от самото начало, защото искам най-после да изясня нещата, за които съм мълчал толкова време. Бях много впечатлен от сърдечното ни посрещане в София. Почувствах, че искам да прекарам остатъка от живота си в България, да изградя там бъдещето си с една жена, която вярвах, че ме обича. За съжаление, изглежда съм живял в един свят с илюзии. Жената, на която отдадох цялата си любов и грижи, ми обеща своята любов и подкрепа, да сподели своя живот с мене. Естествено, бях изключително щастлив, когато разбрах, че тя е бременна. Новината, че ще имам бебе от моята любима, бе най-щастливото събитие в живота ми след моето освобождаване.
Сляпо повярвах във всички нейни обещания и сладки думи. Но за съжаление, всички нейни клетви се оказаха лъжи.
През септември 2008 г. решихме да идем в Холандия. В последния момент Оля промени решението си. Помоли ме да отида сам. Казах й, че не виждам смисъл да пътувам сам. Но Оля започна да настоява да отида в Холандия да й търся работа. Тя искаше да иде в страна, където заплатите са по-високи. Дори ми даде преведени документите си за висше образование, като изтъкна, че там живеят моите родители и ще ни бъде по-лесно. За да изпълня желанието на моята любима и майката на моето дете, заминах и започнах да търся. Когато още на четвъртия ден след заминаването ми тя каза, че синът ни Раян е болен и има нужда от пари, веднага й пратих сумата, която бях заделил за пътуването.
– Какво стана после?
– Съобщих й, че имам шанс да напиша книга в Холандия за престоя ми в либийския затвор. Тя бе доволна и ми каза да си свърша работата и да взема парите, защото имаме нужда от тях. Върнах се на 4 октомври 2008 г. Но само два дни по-рано ми се обади един приятел от София и ми съобщи, че майката на Оля говорила ужасни неща за мене на нашата кума, министърката на евроинтеграцията Гергана Грънчарова. Бях шокиран. Като се върнах, само казах на Оля, че не искам никой – нито от моите, нито от нейните близки, да се бърка в личния ни живот. Казах, че повече не искам да разговаряме за такива въпроси и ще смятам, че такова нещо изобщо не се е случвало. В това време се обади литературният ми агент в Холандия и поиска да замина пак, за да уредим издаването на книгата. Друг е въпросът, че сделката пропадна поради конфликт относно авторските права.
На 8 октомври пак тръгнах, но се разболях там. Когато се обадих на Оля, тя изведнъж ми каза: „Въобще не се връщай, защото не искам да заразиш МОЯ син!“ Най-много ме засегна думата „моя“, защото Раян е не само нейно, но и мое дете. Ето как започна нашият конфликт.
През следващите дни Оля заяви, че не желае повече да живее с мене, започна да ме заплашва, че ще се обади в полицията, ако се доближа до Раян. Каза ми, че никога повече няма да видя детето си и че ще влее в сърцето му цялата омраза срещу мен. Не даде никакво обяснение на въпросите ми. Каза ми само: „Ти вече нямаш нищо в България!“ Значи ако някой е казал това, не съм аз, а Оля. Наистина вярвах, че тя ме обича, и почувствах думите й като нож в гърба.
Исках й обяснение защо се държи толкова агресивно. Но тя продължи да ме заплашва. Закани се да изхвърли всичките ми неща от апартамента, в който живеехме. Пращах препоръчано по пощата подаръци за Раян. Връщаха ми ги обратно с печат, че на адреса такъв получател няма.
Последният ми разговор с Оля бе на 15 ноември 2008 г. А на 4 декември тя се появи в „Шоуто на Азис“ и избълва всички възможни лъжи по мой адрес. Тогава научих, че е подала молба за развод две седмици по-рано. От предаването ми се обадиха и казаха: „Ашраф, тук в студиото е БИВШАТА ти жена!“ Оля дори не бе намерила за необходимо да ме уведоми, че иска да се развеждаме. Малко по-късно една позната от София ми каза, че Оля само е търсила повод да се раздели с мене и нарочно ме е пратила в Холандия
Много са грозни лъжите на Оля. Разправя, че не съм й позволявал да работи и да се среща с приятели и колеги. Пълни глупости! Тя не е имала изрично желание да работи и дойде при мене още докато живеех в резиденция „Бояна“, и остана там до самата ни сватба. Казваше, че е бременна и трябва да пази бебето. Затова поех цялата отговорност за нашите финанси. Бях принуден да се хващам на ниско платена работа, за да издържам семейството.
И какво получих в резултат? Тя отне мечтите ми за щастлив дом, детето ми, моята кръв и плът, моята радост и щастие.
Изкара ме луд мюсюлманин фанатик, който не може да се приобщи към европейските ценности. Дори стигна дотам да лъже, че работя в Холандия за 2000 евро месечно. А преди три месеца разправяла, че съм бил арестуван в Швейцария за наркотрафик. И то, след като полицията ме преследвала, докато съм карал моята кола. Та аз изобщо нямам кола. Откъде пари да я купя?
– А работиш ли в Холандия?
– Не, разбира се. Върнаха ограниченията за български и румънски граждани. Аз съм със статут на студент и имам право да работя до 10 часа седмично. Но никой не иска да наема хора за толкова малко време. Понякога припечелвам нещо с миене на чинии по ресторантите. Не можех да уча в България, защото от Либия не изпратиха поисканите от българското външно министерство документи, че съм учил там.
А Холандия ми дава шанс да уча две години, но след като положа изпити на четири нива на холандски език. Първото ниво го минах, до края на годината ще изкарам и второто. След четвъртото ниво ще довърша образованието си и ще придобия пълни лекарски права. Останах в Холандия, защото в България Оля ми отне всичко.
– Би ли искал да кажеш нещо на Оля чрез „24 часа“?
– Само това, че съжалявам за мига, в който я срещнах. А на Раян искам да кажа: „Татко те обича, много ми липсваш и ще бъдем отново заедно съвсем скоро.“
– Какво е твоето обяснение за случилото се?
– Вероятно това, че не се превърнах в златната кокошка, която да снася на Оля милиони.
– Сигурно знаеш, че Либия осъди двама швейцарски бизнесмени на по 16 месеца затвор.
– Разбира се, че знам. Ако Западът не бе ръкопляскал на този идиот Муамар Кадафи след нашето освобождаване, може би нямаше да я има историята с швейцарците. Съвсем наскоро бях в Цюрих именно във връзка с този случай. Поканиха ме да говоря в телевизионно предаване. Процесът срещу швейцарците бе същият театър, който се разигра с нас. Слава Богу, те не са били бити и горени с ток като мене и българските сестри. Но със сигурност са съсипани психически.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
