Битката
при
Версиникия,
като
доказателство
за
бранните
умения на
древните
българи,
/Кан Крум
навлиза в
Тракия/
Днес до нас е достигнала анонимна византийска хроника на име Scriptor incertus. Разбираемо е защо е анонимна – никой грък не би искал да е вечно намразен от народа си заради документирането на второто поредно поражение на Византииците от Българите, в рамките само на няколко години.Авторът на хрониката е силно критичен към народа си, които хуква да се спасява за живота си, макар войската на елините да е десет пъти по многоброина според текстът.
Малко
след
разгрома
на
византииците
при
Върбишкият
проход
Българите
решават
да
тръгнат
на поход
към
Тракия.
Научавайки
за това
Византииският
император
събира
всичките
възможни
сили на
империята,
използвайки
изцяло
неиният
воискови
капацитет,
и тръгва
към
българският
стан.
Битката
се
разиграва
близо до
днешното
село „маламирово“,
в
Елховско.
Битката е .) е
прекрасна
демонстрация
на
българска
тактика
на
изчакване
на
противниковата
атака на
укрепени
позиции и
последваща
българска
контраатака.
Поражението
практически
детронира
Византииският
император
Михаил Рангаве,
който се
скрива в
църва…
Михаил направил съвещание и събрал войските от всички теми, като записал и много други на мястото на загиналите от войната. Той свикал ония които охранявали клисурите на Сирия, и още ликаони, килики, исаври, кападокийци и галати – и заедно с тях тръгнал на поход.
На нас не
ни е
известно
колко
точно са
българите,
но по
нататък в
хрониката
се
споменава
че
Византииците
са десет
пъти по-многобройни.
От
хрониката
се вижда
как една
империя е
мобилизирала
цялото си
мъжко
население,
включително
всички
погранични
етноси, а и
хора като
граничари
и пазачи.
Този
огромна
паплач, се
завлича в
Тракия,
където
след като
биват
благословени
от
гръцкият
Патриарх,
заминават
да се бият
срещу „лошите“
езичници –
българите.
Крум(на
горната
снимка), и
Михаил(на
долната
снимка),
събират
воиските
си преди
битката.
На
долната
сцена се
вижда как
църковни
велможи
благословяват
войската
преди
похода.
Изображението
е от
манасиевата
хроника.
И българите се изправили срещу тях, но като видели голямото множество войска, не се осмелили да нападнат, а застанали обединени в строй. Също и войската на императора стояла подредена в продължение на 15 дена, като нито едните, нито другите не се решавали да нападнат. така се мъчели и хората, и животните, изложени денонощно на лятната жега. Те изпаднали в пълна безпомощност, очаквайки че българите ще ги нападнат.
Протичане
на
военните
деиствия.
След
тръгване
напред на
дясното
византииско
крило
българите
го
избиват
до крак,
след
което
цялата
армия
тръгва да
бяга и
логично
бива
изклана
от
елитните
български
конни
отряди
отпуснали
своите
юзди и
препускащи
с едната
едничка
цел да
унищожат
врага,
който
така
малодушно
се скрил,
макар да
биде по
многоброен
Тогава Аплакий, който се намирал на една част от височината заедно с македонците и тракезийците, се обърнал към императора, и попитал:
„докога ще гинем? Аз пръв настъпвам, а вие смело ме последвайте и победата ще бъде наша, защото сме десеторно повече от тях“. Така и станало. След като почнал боя, българите се спуснали върху него, и започнали да ги избиват.
Тук се
вижда
авторитетът
на
византииският
император,
който
изобщо не
участвал
във
вземането
на това
еднолично
решение.
Това до
голяма
степен
предрешило
по нататък
битката,
защото
малодушният
император
не посмял
да прати
подкрепление
на Аплакий:
Те побягнали преди съвсем да са почнали да се бият.Мястото където се водело сражението било неравно и ромеиските войски стоели на по-високите места. И когато те побягнали, българите помислили че не бягат, а настъпват изотзад и ще се спуснат върху тях. След малко, като се огледали, видели че неприятелите бягат с всички сили, отпусналиюздите на конете и започнали да ги преследват. А те като бягали, тъпчели се едни други.
Българите
гонят,
византииците
– извадка от
манасиевата
хроника…
След
битката,
Крум
превзел
всички
останали
тракииски
крепости и
стигнал
чак до
Цариград,
но затова
скоро ще
има друга
тема.
