Отнема по-малко от минута да изпратиш на някого електронна картичка. Дори не е необходимо да избираш на всеки различна – един тип за приятели, друг за колеги и готово. А някои хора не се престарават с картички и минават само с един SMS. С тези компютри и интернет сигурно някой ден и децата ще спрат да рисуват картички за Коледа и ще започнат да пращат мейли на Дядо Мраз.
Не помня на колко годинки съм започнала да рисувам картички, но със сигурност първите ми творения още събират прах на дъното на някоя кутия вкъщи. И днес продължавам да рисувам картички за Коледа. Едва ли са кой знае колко по-хубави от първите ми творения, но също като тях са с много обич и от сърце. Не са произведение на изкуството, но пък никой до сега не се е оплакал.
Само, всяка година като ме видят да рисувам картички, ми казват, че се вдетинявам. Може и така да е. Може би с картичките се опитвам да си припомня Коледите от детството ми, да запазя частица от техния дух. Старите играчки, накачени без никакъв ред по истинската елха, от която ухаеше цялата стая. Вълнението. Нетърпението. Смеха. Прегръдките. Дядо Коледа, който оставяше подаръците през нощта.
Навън всичко е покрито със сняг. Събота е, не трябва да ходя никъде и си стоя на топло вкъщи. Слушам детски коледни песнички и рисувам картички. Коледно ми е!
PS: Бях го обещала този постинг преди време.
споделяне в социални мрежи
