Хомеопатия

8
Добави коментар
imagination
imagination

Хомеопатията представлява систематичен метод за мощно стимулиране на жизнените сили на тялото с цел да се излекува болестта. Основава се на няколко прости, но важни принципи на природата, които са противоположни на общоприетите схващания.

Името на този лечебен метод отразява основния му принцип – този на подобието. Самюел Ханеман нарича своята нова медицина Хомеопатия, дума с гръцки произход – omeos означава „подобен“, а pathos – „страдание“. Следователно хомеопатия означава „да се лекува с нещо, което причинява ефект, подобен на страданието“. Например, една болест трябва да се лекува с онова лекарство, което, ако бъде дадено на здрав човек, ще предизвика симптоми, подобни на тези, които описва болният. С други думи, ако пациент кашля, той ще получи медикамент, който би накарал здрав човек да се  разкашля.
Погрешно би било хомеопатията да се идентифицира с фитотерапията или с други алтернативни методи на лечение. Тя стои на здрава научна основа и използва методи, при които с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират естествените оздравителни реакции на самия организъм. Алтернативен метод, в основата на който стои използването като лекарство на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответна болест.

Кой е Самюел Ханеман?

Немски лекар и химик, роден на 10 април 1755 год. в Майсен, Саксония. Още от най-ранна възраст се отличава със самостоятелност и задълбочено мислене. Неговият „Аптекарски лексикон“ се превръща в стандартен учебник за всички лекари в Германия. Ханеман се прочува и с това, че не приема драстичните методи на лечение (използване на пиявици и вендузи, прием на медикаменти, съдържащи живак), практикувани от тогавашните лекари. Търсейки нов метод на лечение, той попада на ръководство на английски лекар, който твърди, че лечебните свойства на хининовата кора при малария се дължат на горчивия й вкус. Ханеман отхвърля това твърдение и решава да приеме неколкократно извлек от хинин, а резултатът бил еднозначен – той получил всички симптоми, характерни за маларията, без да е болен от нея. Именно с този експеримент се поставя началото на нова ера в лекуването и е първото доказателство за ефективността на хомеопатичните лекарства.
В редица трудове Ханеман излага законите и принципите на своята наука, до които достига емпирично в продължение на двадесет години. Според него:

Медицинско лечение се осъществява в съответствие с определени закони на лекуването, съществуващи в природата.

Никои не може да лекува извън тези закони.

Няма болести като такива – има болни индивиди.

Една болест винаги е динамична по природа. Следователно лекарството трябва също да е в динамично състояние, ако искаме то да лекува.

Пациентът има нужда само от едно определено лекарство на даден етап от неговото заболяване и от никакво друго. Докато не бъде открито точното лекарство, той няма да се излекува, в най-добрия случай състоянието му временно ще се облекчи.

Самюел Ханеман казва: „Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстанови здравето на болния и това се нарича Лекуване!“, достигайки до извода, че всяко лекарство трябва непременно да излекува съвкупността от симптоми, които то предизвиква в един здрав организъм.

Хомеопатията като холистичен метод

Важен отличителен белег на хомеопатията спрямо официалната медицина е, че тя е холистичен метод. А това означава, че човешкият организъм се разглежда като една цялостна, взаимосвързана система и диагнозата се поставя спрямо съвкупността от симптоми. И тъй като всеки един организъм е строго индивидуален, важна е неговата реакция към болестотворния агент на емоционално, психическо или физическо равнище. Това означава, че ако десет души имат една и съща диагноза, по метода на хомеопатията лекарството за всеки от тях ще бъде различно. Хомеопатите твърдят, че съществува само една болест – разстройство на жизнената енергия на отделния индивид. Именно тази дисхармония се изрязава в различни оплаквания на различни нива в организма. А самите оплаквания зависят от вродената предразположеност на всеки отделен човек към определени заболявания. От което твърдение следва, че болестта протича по различен начин при отделните индивиди.
Друг важен принцип е този на „безкрайно малката доза“. Според Ханеман лечението трябва да се извършва със субстанция, вземана от болния в много ниска концентрация. Приемът на лекарството не се повтаря, докато ефектът от първата доза не бъде изчерпан.

Какво представляват хомеопатичните медикаменти?

Хомеопатичните лекарства се приготвят по строго определен научен метод с изцяло естествени съставки с растителен, животински или минерален произход. Тези медикаменти са световно признати, като много често наричат хомеопатията „нежна медицина“, факт, дължащ се на изключително щадящото действие на лекарствата спрямо организма на човека, както и липсата на каквато и да е токсичност. Специалната технология на получаване на лекарствата се нарича потенциране с последваща динамизация.

Потенциране – представлява процес на поетапно разреждане на субстанцията със спирт и вода в определено съотношение. За първи път Ханеман приема, че дестилираната вода, алкохолът и лактозата са медицински инертни, като успешно разрежда лекарствата в тези субстанции. Той твърди, че колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно е то. А освен това по този начин могат да се избегнат някои от страничните и вредни ефекти на изходните субстанции. Обикновено се разрежда няколко пъти в съотношение 1:100, което се означава на флаконите с буквите „СН“, което в превод означава центесимална потенция по Ханеман. Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1СН. След това от 1СН се взема малко количество разтвор и се разрежда още веднъж с 99 части разтворител, по този начин се получава 2СН. Процесът може да продължи до 30СН, а удивителното е, че дори една субстанция да бъде разредена 1 на 10 с 60 нули, все още действа и лекува болести бързо, трайно и без странични ефекти.

Динамизация – целта на този процес е субстанцията да запази своята лечебна сила въпреки ниската концентрация. Науката показва, че когато е възможно веществата да се редуцират до тяхното молекулярно състояние и да се изолира една молекула, тази отделна молекула извършва непрестанно движение, известно като Брауново движение. Всеки атом и молекула е изградена от високоенергийни нива и частиците, съдържащи се атомите, се движат със скорост, доближаваща се до скоростта на светлината, а отцепването на атома води до освобождаването на огромно количество енергия.

Хомеопатията е широко разпространена в Англия, Индия, Русия и Франция, а в България началото е поставено през 1992 г., когато чуждестранни лектори започват да четат лекции  по темата унас. При приемането на хомеопатични лекарства се отчита факта, че всеки човек е уникален със своята индивидуалност, личностни характеристики, ритъм на работа и светоусещане. Основна цел на лечението е да се подбере медикамент, който да отключи оздравителна реакция в организма на болния – реакция на имунната система, която разпознава в лекарството подобие на патогена, който причинява болестта и по този начин възпроизвежда антитела срещу него. Голямо предимство на хомеопатичните медикаменти е, че могат да бъдат приемани от бременни и от деца в съвсем ранна възраст. Парацелз казва: „Квинтесенцията е това, което се извлича от субстанцията… След като тя е пречистена от всички увреждащи я замърсявания и частици и след като е била рафинирана до най-висша степен, тя достига изключителна сила и съвършенство… Тогава в нея има невероятна чистота и именно поради това тя има способността и достойнствата да пречиства тялото…“

Хареса ли ти статията?

Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:

Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.

Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.