Бяла Зима пак е тук и със нея снежен пух.
Топки от снежинки бели ще търкулнем пред дома.
Три на брой ще бъдат те – малка, средна и голяма.
Ето Снежния човек.
И обаче, и обаче трябват му очички.
Морковче ще щръкне за носле,
и калпак от моя шарен фес.
Топличък костюм ще му направим
с копченца от въглен и илик от сняг.
С шалче весело ще го загърнем,
и метличка ще забучем, да почиства той шейните.
Но защо не оживява?!?!
В миг шушулка се явява.
Нека да го съживим.
Ох, забравих – няма си усмивка – да.
Нека я направим.
Ето… жив е… оживя…
Нека се посмее Снежният човек!
Нека оживее!
http://vbox7.com/play:e949fbea&r=emb
. . . :: Нека се посмее Снежният човек!
