Адвокат Марин Марковски много често е в епицентъра на най-големите скандали в държавата. И няма как да е иначе, при условие, че когато ножът опре о кокала, всеки дава мило и драго именно той да го защитава в съда. В това число „убийците” на Луканов, които бяха оправдани, соченият за килър на сестрите Белнейски Лазар Колев, Вальо Топлото, почти всички „герои” от ъндърграунда… В 30-годишната му професионална практика има над 250 дела за тежки убийства. Самият той твърди, че е един от малкото адвокати в света, защитавали такъв внушителен брой килъри…
– В един вестник наскоро написаха, че взимате огромни хонорари, а не се явявате на делата. Вместо вас пращате сина си Димитър. Щели да ви отнемат адвокатските права за три години. Това според вас опит за журналистическа сензация ли е или наистина ваш колега злослови?
– Арията на клеветата винаги е имала място в музикалния хор в България, но за съжаление този път тя звучи ужасно фалшиво. В моята над 30-годишна кариера нямам нито едно оплакване от гражданин срещу мен. Вярно е, че естеството на професията ми е да влизам в дела, които са уникално тежки и сложни. Вярно е, че не винаги постигам това, което желая, и това, за което се борим заедно с клиента, но винаги съм имал коректно и почтено отношение към него.
Никой адвокат не държи предварително присъдата в джоба си ! Няма черно на бяло нито едно оплакване срещу мен, което да бъде показано. От начина, по който е написана статията, разбирам, че не журналистката се е стремила към сензация, а мой колега е злословил.
Що се отнася до фантастичните хонорари, които съм получавал и получават адвокатите – размерът на хонорара се определя от тежестта и сериозността на делото.
Хонорарът за убийство например е 1250-1300 лв.
за една инстанция. Три инстанции по толкова – това е минималният адвокатски хонорар и той се взима за около година и половина!
– Като казахте убийство, да ви питам за вашия клиент Лазар Колев, обвинен в убийството на сестрите Белнейски. Ще стигнат ли доказателствата срещу него, за да го осъдят?
– За сестрите Белнейски предстои ново гледане на делото чак догодина, към май-юни. Делото се разследва вече 4 години, доказателствата срещу обвиняемия Лазар Колев са недостатъчни и да се надяваме, че тепърва ще се открият други, звучи несериозно. Набляга се на една експертиза на намерен епидермис кожа на Лазар Колев под ноктите на едното момиче.
Това за мен е много подозрително, защото количеството епидермис, който е предоставен за изследване, е недостатъчен според специалистите в САЩ. Аз не мога да разбера как в България стана достатъчен, като в най-големите лаборатории не е! Освен това има големи спорове относно експертиза на Стойчо Раданов с още 5 експерти, които твърдят, че тези момичета са били сгазени, а ние имаме повдигнати обвинения за умишлено убийство от страна на Лазар Колев. Моят клиент изглежда спокойно момче, но е измъчен от това тежко обвинение. Когато отидохме с него за първи път при следователя, той ми каза: „И да искам, не мога да призная нищо, защото не знам какво е станало”.
– Делото Куйович продължава, но май и той няма да бъде осъден?
– По делото Куйович се чака решението на Върховния съд след присъдата на Апелативния в Пловдив. И тук има сериозни нерешени юридически проблеми. Мен цялата история около него безкрайно ме забавляваше, защото вашите колеги питаха непрекъснато за генералите, дали те са взимали пари. А това нямаше никакво отношение по същината на делото – Куйович беше обвинен за контрабанда на наркотик.
Няма доказателства по това обвинение, защото самият Писков, който го обвиняваше, казва, че като е прекарал наркотика в България, не е знаел какво кара. А Куйович е съден за подбудителство на Писков! Е, не можеш да бъдеш подбудител на някого, който не знае какво прави. Сега процесът продължава, Куйович взе друг адвокат.
– Защо толкова се отлага делото на Лили Иванова срещу Борис Ангелов от списание “Слава” ?
– Тази мила дама ме е срам да я гледам в очите. Делото ние ще го спечелим, разбира се, но го отлагат до безкрайност, заради безсмислени и срамни експертизи, които искат от ответната страна.
Изследваха гърдите й дали са изкуствени, е, излезе че не са.
Лили е оклеветена от Борис Ангелов и ще си получи обезщетението. Но тя не иска да изкара пари, а търси морално удовлетворение. Следващото дело ще се гледа другата година февруари месец.
– Разкажете за случай от вашата практика, който особено ви е впечатлил.
– Интересна е историята на разузнавача Димитров, неразказана досега. Тя е достойна за шпионски политически бестселър. Той беше служител на Държавна сигурност, която подхвърли фалшиви доказателства, че е сътрудник на американското разузнаване. И му спретна следния капан. Димитров трябвало да има среща пред ресторант „Лебед” с човек на американското разузнаване, за да му предаде списъка на военните аташета в чужбина.
Български разузнавач от ДС се представил за агент на американското разузнаване, с нужния облик, произношение, и е успял да го заблуди. Държавна сигурност намерили същата като на американското посолство кола и отишли точно в часа на срещата. Един час преди това обаче отива действителната кола на посолството, като прави един кръг на паркинга, без да спазва определените за срещата правила, и това е опит да предупреди Димитров, че е в капан. Той обаче не се досеща. И тук изниква следният въпрос – откъде служителите в американското посолство ще знаят, че има такава акция срещу него? Значи има „къртица” в българското разузнаване.
Димитров получи смъртна присъда и го разстреляха.
Аз не съм го защитавал, но след 10 ноември започна процес срещу подхвърлилите тези доказателства. Участвал съм в разпита на покойния Григор Шопов по делото. В крайна сметка до присъда не се стигна, защото Върховният съд трябваше да намери съдии, които да не са сътрудничили на Държавна сигурност. Оказа се, че в архивите много от тях имат досиета и делото така се прекрати и отшумя.
– Как изглеждат убийците във вашата кантора?
– И в моята кантора, и в следствието, и в затвора, те са уплашени хора, смачкани от страх, от живота, от ужаса на това, което ги очаква. Затварянето в килии не им се отразява добре, а води до оскотяване. Не зная защо не ги изкарват да работят на полето – има пустеещи земи. Тези хора ако са сред природата и се трудят, ще станат по-добри. Сега в българските затвори е страшно – и хомосексуализъм, и наркотици, и побоища. За да оцелееш трябва да станеш по-жесток. В момента българският затвор не поправя, а произвежда лоши хора!
Едно интервю на Татяна Панайотова
