Инжектирана с талант – Андрония Попова
Когато гледаш „Източни пиеси” има един момент, в който настръхваш, докато слушаш дълбокия, леко меланхоличен, но в същото време адски въздействащ глас на Андрония Попова, която настоява „инжектирай ме с любов!”. Заедно с Михаил Йосифов, Тодор Карастоянов и Георги Дончев, Рони е част от групата „Насекомикс”. През 2009-та издадоха първия си албум “Adam’s Bushes, Eva’s Deep” и излязоха „на светло” след като няколко години бяха част от ядрото на софийския underground .
Андрония сподели част от времето и мислите си с “COOLтурно” малко след участието на „Насекомикс” в “Tea House” и дни преди големия концерт на „Нова генерация”и „Ревю”, в който специални гости ще са Деси от “Phuture Shock” и Рони.
Много хубав коледен подарък те очаква. Ще посрещнеш празника заедно с „Нова генерация“, „Ревю“ и Деси от „Phuture Shock“. Кажи какво да очакваме от дуета ви с Деси на 25 декември в парти център „4 км“?
От известно време отново работим по общи авторски проекти с Деси. Най-близки приятелки сме от съвсем малки, всичко правехме заедно – карахме ролери, пътувахме, пеехме. Напоследък живота ни раздели пътищата, така че да сме пак заедно е наистина коледен подарък. Не сме имали много общи концерти, така че със сигурност ще е ново и забавно.
С Деси са свързани и ранните ти изяви пред публика, в края на 90-те двете пеехте кавъри в „Ла Страда“. После стана част от ъндърграунд сцената у нас с „Monday Morning“ и „Насекомикс”. През 2006-та беше гост вокал в „World Melancholy” на Блуба Лу и направихте незабравим концерт в Младежкия театър. Тази година с „Насекомикс”подгрявахте Трики на Park Lıve Fest и сега вече масовата истерия по парчетата в „Източни пиеси“. Усети ли кога от ъндърграунд личност се превърна в част от група, която вече влияе върху музикалната култура в страната?
Излиза, че съм нещо като „стара гвардия“ в ъндърграунда. Правили сме своите неща за забавление, с откровен ентусиазъм и без да се заблуждаваме, че нашата музика би могла да стане радиофонична за повечето радиостанции. С „Насекомикс” сега излизаме на „светло“ благодарение на нещо като концентрирано стечение на обстоятелствата. Не знам как да измеря влиянието на проекти като нашия върху музикалната култура, но като цяло усещам, че хората са се пробудили и търсят по-искреното и непреднамереното в изкуството.
Снимка: Илиян Ружин
Очертавате се като една от предпочитаните група, чийто парчета режисьорите включват в саундтрака към филмите си. Всъщност режисьорите имат ли идея кое точно парче искат да използват или пишете песните специално за филмите?
И двата варианта са се случвали. По-лесно е когато знаят точно коя песен искат. Просто решаваш дали я даваш.
Миналото лято дойде Камен Калев при нас, каза кои песни иска за филма си и е чудно и приятно да видиш, как това което си създал си е намерило перфектното място в творчеството на друг.
По-голямо предизвикателство е да напишеш музиката специално за филма. Тогава е много важна комуникацията с режисьора, дали неговите представи отговарят на нашите. Досега съм правила това само за документалния филм на Зорница София „Смъртта и целият път обратно“.
Иначе колаборации от всякакъв вид сме правили – в „Мила от Марс“ има една песен с Monday Morning, в „Прогнозата“ има песен с Блуба Лу, а в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ изпях песента за финалните надписи.
„Adam’s Bushes Eva’s Deep“. Кажи нещо за това заглавие. Като започнем от твоето име, преминем през името на „Насекомикс”, а сега и заглавието на албума – всичко е доста запомнящо се.
Е, за вас е запомнящо се, а майка ми се засрами колко сме безсрамни, като научи името на албума. „Аdam’s Bushes Eva’s Deep“ е взето от една от песните в албума по текст на Марий Росен. Бързо трябваше да решим какво да е заглавието и без много сондиране на мнения решихме, че това е подходящо. Отразява центробежните сили, които са извадили на повърхността емоциите ни във вид на песни. И в същото време би могло да отключи фантазията на всеки, който не е запознат с музиката вътре и да я посрещне без специални очаквания и предразсъдъци.
Текстовете на песните са твои и на Марий Росен. Преди време изпълни ролята на Офелия в Шекспировия „Хамлет“, чийто режисьор беше Марий. Ти си един съвършен човек на изкуството – пееш, пишеш текстове, участваш в театрални постановки и се снимаш във филми. Колкото и да изглежда невъзможно, разкажи за Рони извън сферата на изкуството.
Съвсем отскоро съм си позволила да се занимавам само с изкуство. Преди това си бях редови гражданин по цял ден, с постоянна работа в офис. Вечер обаче, а често и нощем наваксвах по репетиционни, студия, концерти. И така много години. Сега вече имам дете и комбинациите станаха невъзможни. Избрах си финансова нестабилност, но за сметка на това съм щастлива, а децата имат нужда от щастливи майки.
Снимка: Михаил Михайлов
Какво би инжектирала на българската публика?
Любов, смелост, свобода
Ще чакаме ли толкова дълго и следващия албум на „Насекомикс”?
Ако има такъв… поне още толкова. Но кой знае как ще се развият нещата…
2010-та?
Музика и пътешествия, и уют за всички поръчвам!
Интервото взе Здравко Григоров
