Когато Бог създавал е моряка,
той нямал нямал нищо под ръка.
Дори и там под Божеята стряха,
за шапката му нямал козерка.
За ръце му сложил две въжета,
за гърди съдран ковашки мях,
за крака му сложил две дървета
и празна бъчва сложил за стомах.
За глава му сложил земен глобус,
дал му глас на морския прибой,
за очи му сложил две звездици
и за сърце му сложил бучка сол.
Веднъж когат морякът си почивал,
от бездните дошла русалчица една.
Тя хубава била и приказно красива,
и морякът веднага се влюбил.
И таз жена тъй приказно красива,
откраднала моряшкото сърце.
Откраднала на дъното го скрила,
далеч далеч от женските ръце.
Затуй сега морето е солено,
защото там на дъното лежи.
Моряшкото сърце от скръб пленено,
за женска обич то сега скърби.
