Защо
славянското
„море“
отсъства в
Монемвасииската
хроника?
С бяло са
означени „славянските“
земи на
балканите
при
идването
на
Българите…
Както
всички са
чели, още от
учебниците
си по
история,
там е
споменато,
как дошъл 6ти
век, и
изведъж от
Беларус,
славяните
се качили
на лодките
еднодръвки,
и
акостирали
на дунава.
Формирайки
20-30 племена,
те
дотолкова
се
почувствали
у дома си,
че се
заселили
от Видин до
Пелопонес,
и всичко на
балканите,
било
гръцките
крепости, и
огромното
славянско
море между
тях. Да ама
не… Нещо в
тази
теория
куца – и
това е
обосновката.
По точно
липсата на
такава.
Нека сега
заровим
главите си
в един от
фундаменталните
източници,
и да
преценим
сами, дали
наистина
това което
се твърди е
истина.
Ето какво
се казва в
иначе
кратка
Монемвасииска
Хроника от 6ти
век. За
незапознатите,
Монемвасия,
е град в
Пелопонес,
пряк „свидетел“,
на „славянското“
нашествие…
Хрониката
започва
ето така:
От
тази
извадка
можем да
си
направим
няколко
извода.
Първият е,
че явно за
славяни
тук не
става
дума.
Никак.
Аварите
са
наречени
„по род
Хунски и
Български,
може би
защото и
те идват
от земите
на Север
от Кавказ,
а гърците
имат
навика да
наричат
всички
тези
народи
Хуни.
Думата „босфор“,
говори за
кавказкият
Боспор, а
не за
Босфора
при
Константинопол,
което е
необходимо
уточнение,
при
положение
че в
нашата
наука е
имало
хора,
който не
правят
разлика.
Тази
хроника
говори за
историята
на
аварарите,
и твърди
че те са се
заселили
по Истъра(Дунава),
и са
нападали
Тракия и
Македония.
Явно е че
никъде
никой не
споменава
славяните…
но да
видим по
нататък…
Съобщението
на
Монемвасииската
хроника че
аварите се
поселили
в Мизия, и
околко
град
Доростол, е
потвърдено
от редица
други
хроники,
като
западната
„Брюкселска
Хроника от
11 век, от
неизвестен
автор. В нея
се казва:
Това
разбира се,
обяснява
защо,
когато
Аспарух
довежда
Българите
по тези
земи, той
среща
Авари, с
който води
сражения
за да
завземе
земята…
Сега някой
ще рече: „Ами
славяните“?!
Питайте
тези който
са ви
лъгали.
Защото
славяните –
ги няма.
В
Тракия, има
две
планини и
реки, една
от който е
Дануб,
която има
шест
разклонения
и оформя
езерен
остров на
име Пюки. На
този
остров
живее
Аспар-Хрук
син на
Хубраат,
който
избяга от
Хазарите
от
българската
планина, и
като
прогони
аварите, се
засели на
мястото.
/Арменска
География –
Ашхарацуиц/
– Ето
съобщението
съобщаващо
ни че
Аварите са
именно
прогонени,
от нашите
днешни
земи.
Естествено,
за славяни
отново не
се говори.
Да
продължим
с
Монемвасийската
хроника…
Ето как „варварите“,
и „аварите“,
са завзели
всичко до
Пелопонес,
включително
крепоста
Патра.
Значи,
Аварите,
както
виждаме
от
третото
изречение,
прекарали
в
Пелопонес
218 години,
според
хрониката,
а ние днес
учим за
славяни?
Не е ли
това
лицемерие?
Е да, в тази
част на
хрониката,
думата
славяни
се изрича
цели два
пъти… Но
не в
смисъла
на етнос. А
в смисъла
на епитет…
Sklavenoi –
овчедушни,
роби, хора
второ
качество.
Както се
вижда
Аварите
биват
наречени
също по
род: „българи
и хуни“, по
език „варвари“,
и по
статус в
очите на
гърците „славяни“.
Но да се
твърди че
в хроника
описваща
детаилно
как
аварите
дошли от
Кавказ,
първо
завзели
Скития и
Мизия, а
после се
спуснали
до
Пелопонес,
и да се
твърди че
става
дума за
славяни…
Това е
всичко
срещу
което
нашият
сайт се
бори!
/славяни
на
балканите?
Как да не им
повярваш/
