Но въпреки това, спомням си чувството, което ме обзе първият път, когато преминах през канала като кадет. Гледах със страхопочитание и имах свободата да снимам с първия ми цифров апарат. Нямах някакви големи отговорности – можех спокойно да събирам впечатления от всичко заобикалящо ме. Оттогава съм минал през Панамския канал над двайсет пъти, на борда на различни кораби, но всеки път ме удивлява как всичко случващо се тук е абсолютно същото, почти като дежа-ву.
Ще цитирам малко факти, които си спомням относно Канала, въпреки че са възможни малки неточности – за съжаление Интернет все още не е свободно достъпен на всички кораби, за да ми помогне да си опресня паметта…
Започнат е през последните години на 19 век от французите. След неуспешните опити от две компании, те се отказват от проекта, допълнително мъчени от малария и комарите. Предполагам, че са били изяли всички жаби в езерото, за да се разрасне така безконтролно популацията от комари… След това идеята привлякла американците, които прозрели огромния потенциал на съоръжението. Те вземат под наем тънката ивица земя около Канала за срок до 1999 г. Този инженерен подвиг бил извършен само за десетина години, което за времето си е било огромен успех. Първият кораб минава през Канала в началото на 1912 г. (година, също така известна с потъването на Титаник).
Каналът е дълъг около 100 мили или 185 км. Свързва Атлантическия и Тихия океан през най-тясната ивица суша между Северна и Южна Америка. На тихоокеанския бряг е Панама Сити, внушителен с огромните си небостъргачи, които напомнят за град от САЩ – сградите с колосални размери, каквито не очакваш да видиш в тази част на света. Могат да се видят и хиляди луксозни яхти – знак, че бедността не е често срещано явление тук. Виждал съм акостирал тук кораба „Кралица Елизабет II”, най-големият пътнически кораб в света в момента. Винаги гледаме тези лайнери със завист – животът не може да е скучен, когато на едно място се намират 7000 пътници и екипаж, с множество ресторанти, барове, кинозали и плувни басейни. Въпреки че размерът на кораба ни контейнеровоз не е по-малък, то 300-те метра дължина са запълнени с метални контейнери и сме само 23 души екипаж, които си омръзнахме още на втората седмица.
