Съзнанието на човек страда заради илюзиите, създадени от вектор, насочен далече от собствените цели, твърдят изучаващи мистериите на човешкия дух и съзнание. Това, което може да насочи вектора към цел, която да помогне на самия човек, са специални духовни практики и специални състояния на душата, убедени са последователи на будизма.
Всеки човек иска да е щастлив, но според него щастието се определя от степента на задоволяване на желанията му, които са му посочени от собствените му чакри. Работата по задоволяването на тези желания помага за развитие на явленията в насока, абсолютно противоположна на собственото ни благо.
Да си представим човек, който си мисли: “Искам нещо вкусно, и то в големи количества”. И хапва нещо вкусно, след това още и така свиква с този начин на действие. Но вкусовите рецептори отслабват с възрастта и той постепенно губи способността си да усеща приятния вкус.
Но да си представим, че той реши да жертва онова вкусно, което иска да получи. Тогава душата усеща радост, а вкусовите рецептори, колкото и да е странно, започват да усещат с нова сила вкуса на храната.
Същата работа е с количеството – когато ядем много, стомахът ни се разтяга, провисва и не можем да ядем малко. Но ако жертваме част от тази храна, стомахът ни ще е здрав и това ще ни осигури по-дълго щастие. Илюзиите на съзнанието, например, тормозят мозъка ни по време на полов акт.
Защото, за да достави удоволствие на партньора, изчитаме куп книги, гледаме филми. И когато се стигне до самия акт, съзнанието ни е достигнало до висшата си концентрация и не можем да изпитаме реалните усащения при нормалното полово общуване.
За да постигнем душевно спокойствие и да нямаме проблеми с желанията и илюзиите, трябва да сме над собствените си страдания и радости – да не се радваме прекалено, когато нещо хубаво се случи и да не страдаме прекомерно, освен ако не става въпрос за наистина непоправима трагедия.
Не се връщайте към старото – винаги живейте с пълни сили всеки миг от настоящето и очаквайте с всички сили бъдещето – в това е истинският смисъл на живота. Защото ние затормозяваме нашето настояще с илюзиите на миналото, което е погрешно, макар че всички го правят.
