Хаити – Земята на мъртвите…

28
Добави коментар
pe4enia69
pe4enia69

Хаити – Земята на мъртвите…

Много от  хората  на Хаити се представят като сбор от разпокъсани страшни стереотипи, които трудно могат да бъдат  описани с една дума: зомби, вуду, TonTon Macoute „Папа Док и синът му Бебе Док”, бедност, гражданска война, постоянни циклони – и отново, зомбита. Всички тези ужасни думи са си свършили работата – до сега Хаити остава една от най-неясните страни в света, въпреки че климатът е благоприятен за туризъм. Разбира се, не на последно място  това се случва, просто защото всички тези стереотипи – не  са празни приказки.  За да се обича Хаити, обаче,трябва или да си роден там или, в  най-лошия случай, да преодолееш страховете си и  просто да бъдеш там.

Четири часа преди заминаване, аз седнах да гледам един стар филм „Zombie“ на Джордж Ромеро. Исках да си опресня знанията  за живите мъртви. Техният външен вид, нрави, обичаи и навици – всичко, което може да  ми послужи по време на пътуването.

На екрана зомбитата изглеждаха много страшно. Те разкъсваха хора като бонбонени опаковки.Чаках да чуя  във филма точно мястото, където Питър, мъдър черен полицейски служител, казва репликата: „Дядо ми беше свещеник в Тринидад. Той винаги ни е казал: когато в ада няма да има място, ще попълвате с мъртви земята „. Абстрахирах се от  кадрите на филма и няколко пъти повторих фразата на себе си да  я запомня. В ръката си имах билет до Хаити.

Часове по-късно,  в един ноемврий ски ден, аз вече бях в Хаити,без дори още да осъзнавам в колко различен свят попадам.

Жителите на морския град Léogane, както и всички други хаитяни от съседните населени места, през ноември  в тези дни се събират в храмовете и гробищата.Тук, далеч от големите градове, никой след смъртта не напуска семейството. Мъртвите продължават да живеят с живите – или живеят с мъртвите, както желаете. „Можете да прочетете за  този обичай в сто книги – отбеляза веднъж  Реймънд,но няма да повярвате  докато не го видите с очите си. Raymond, като цяло, ми разказа много. Хаитяните не погребват мъртвите си в земята. Мъртвите остават на повърхността, затворени в трезори за да получат  всичко, както е в живота – добро начало, внимание и грижи. Никой не забравя за тях, дори ако семейната  гробницата е далеч от дома ,както е във всички големи градове.

И веднъж годишно, през първата седмица  на ноември, на празника Gede, хаитианите обединяват Деня на мъртвите и Деня на Вси Светии – всички жени носят пурпурен или черен цвят и с  посещават починали роднини. На този щастлив ден на всички гробища изнасят пъстрите  знамена на вуду свещениците ,които идват да се срещнат  с живите мъртви.Според  хаитяните мъртвите се нуждаят от  посредници.Имено вуду свещениците са тези посредници.Видях и ми се случиха толкова неща,но едно запомних завинаги-думите,които   вечерта ми  каза Реймънд. Той ме гледаше,виждаше недоумението в очите ми,усещаше смута в сърцето ми и просто каза:“Смъртта в Хаити – е само началото.“