ТринидадПо градове, села и паланки в Тринидад навсякъде ще чуете легендата за Смолистото езеро, черното езеро, по което човек може да ходи и от което вече толкова години хората взимат гъста черна смола или зифт, за да настилат улиците и пътищата по цялата широка земя. И колкото повече смола се гребе от това езеро, толкова повече извира от дъното му. В целия свят няма друго подобно езеро.Тия неща за Смолистото езеро се знаят по цялата земя. Но чернокожите хора от Тринидад разказват една много стара легенда за това езеро – легенда, която ни пренася назад с хиляди години и в която се говори за времето, когато в Тринидад не е имало хора с бяла кожа, нито с черна, а само червенокожи индианци.Индианците от Тринидад разказвали тази легенда на чернокожите мъже и жени, които били докарани от бреговете на Африка като роби.Това се случило по времето, когато индианците наричали остров Тринидад – Йере, което значи колибра – най-хубавата птичка. Колибрата била любимка на Великия дух на живота и се смятала за свещена птица.По онова време индианците от племето чайма живеели в богата, красива долина – долината, в която сега се намира Смолистото езеро. Тая долина била красива като рай – в нея имало всякакви плодове и цветя, и птици, и пеперуди. Тя давала обилна храна и на хора, и на животни. Най-красивите обитатели на долината били колибрите, които Великият дух грижливо пазел, защото в тях се поселявали душите на хората, които напускали този свят.Веднъж индианците от племето чайма отишли да воюват с едно съседно племе. Те спечелили войната и се върнали по домовете си с богата плячка. По цели дни и нощи пеели и танцували в чест на победата. Тъй много се възгордели те, че забравили Великия дух. Забравили да му пренесат в жертва това, което му се падало от плячката. Забравили, че в колибрите били душите на умрелите, че Великия дух ги обичал и покровителствал. Опиянени от своята победа над враговете си, те почнали да избиват тези невинни птички със стрелите си. Избили толкова много колибри, че имало достатъчно месо да се нахрани цялото племе. С перата на колибрите индианците почнали да украсяват копията, лъковете и телата си. Те нарушили строгия закон на Великия дух и на свещенослужителите.Великия дух видял всичко това и страшно се ядосал.– Аз ще накажа тия хора, у които няма никаква милост, никакво уважение! – рекъл той.Ала индианците от племето чайма, опиянени от победата, се почувствали всесилни. Те не чули думите на Великия дух, нито пък си спомнили за него. Продължавали да убиват красивите птички и да се кичат с техните пера.Тогава гневът на Великия дух се развихрил като тъмен облак пред буря и нещо много страшно се случило в богатата, райска долина: тя се разтворила широко и погълнала цялото индианско племе чайма. Погълнала къщите, дърветата и цялата буйна растителност.И на мястото на долината се появило голямо езеро от черна, гъста смола. Все по-високо и по-високо се издигало то, докато изпълнило цялата местност. Само по краищата останали тесни зелени ивици. А там долу, дълбоко под гъстата черна смола, останали индианците, които убивали за свое удоволствие и нарушавали законите на Великия дух.Оттогава, та и до днес си стои там това Смолисто езеро, а под него лежат индианците от племето чайма заедно със своите къщи. Веднъж от това черно подземие поникнало някакво дърво, клонесто и свежо. То пораснало и станало доста високо. Но като видяло как наоколо работели чернокожите роби и чуло техните тъжни песни, то потънало и се скрило отново в своя черен, подземен сняг.Понякога хората, които копаят смола от черното езеро, намират човешки кости. Тия кости показват, че това, което ни разказват черните роби, докарани от Африка, наистина се е случило някога така, както ви го разказах и аз.
