Колко живот остава на Международната космическа станция?

2
Добави коментар
Iskaredril
Iskaredril

По думите Артър Кларк има две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме. И всяка от тези възможности е еднакво плашеща („Как науката ще революционизира XXI век“, 1999).Идеята за съществуването на разумен извънземен живот в Космоса разпалва въображението на учени, ентусиасти, творци от всякакъв калибър и обикновени хора вече десетилетия наред. Много от тях обаче не само спекулират и теоретизират над тази идея, но и се опитват да вземат нещата в свои ръце. Като например „Златната плоча на Войаджър“, която обикаля Космоса в търсене на пристан заедно с образци на човешката култура и достижения, между които нашата „Излел е Делю хайдутин“, изпълнявана от голямата Ваня Балканска. Голяма част обаче от т.нар. SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence – от англ.: „Търсене на извънземен разум“) проекти включват пасивно търсене на признаци за извънземен живот като подслушване на космическия шум и безцелно дирене из огромното космическо пространство с помощта на мощни телескопи. Според известен американски учен, може би е дошло времето да преминем от пасивно към активно търсене, излъчвайки директен сигнал към далечни разумни цивилизации. За тази цел, Сет Шостак, директор на „Центъра за SETI изследвания“ към SETI Institute предлага да обединим цялата налична информация от Интернет и да я пратим към Космоса с помощта на лазерен лъч.Идеята му не е нещо ново, но изглежда е станала особено актуална в SETI общността напоследък. Не са закъснели и разбира се гласове против осъществяването на един подобен проект. Една част от противниците на идеята например смятат, че оповестяването на нашето съществуване пред една извънземна разумна форма на живот би могло да донесе заплаха за съществуването на нашата планета.“Излъчването бива сравнявано с това да викаш в джунгла – лоша идея, ако не знаеш какво има там. Британският физик Стивън Хоукинг говори за тази опасност, привеждайки за пример случите, в които по-малко напреднали общества привличат вниманието на по-напреднали, като последствията от тези срещи рядко са мирни“, обяснява Шостак в материал, публикуван в края на миналия месец в NYTimes. Шостак не смята, че в подобни съмнения има нещо логично. „Те не биха били повече впечатлени от поведението ни, отколкото историците, които научават, че вавилонците атакували един други с копия. Звучи наивно теорията, че скриването на по-малко привлекателните аспекти на човечеството биха предотвратили възможността от това тази разумна форма на живот да ни нападне. Ако има опасност, то вероятно благите думи едва ли ще я елиминират“, обяснява Шостак.Според него, ако ще изпращаме послание към една разумна извънземна форма на живот, то трябва не просто да изпратим откъслечни данни за нас, но да разкрием, както светлата част на човек, така и тъмната страна на човешката цивилизация, и в това не би трябвало да се вижда проблем. Изпращането на един огромен корпус от знания под формата на текст, видео и звук, каквото е съдържанието на днешната Мрежа ще спомогне за представяне на човечеството в неговата пълнота.Една такава комуникация обаче съвсем не е лесна задача, а предвид на най-близките звезди до нас то евентуалния обмен на съобщения – от нас към една извънземна разумна цивилизация би отнело десетки години.Идеята на Шостак обаче, трудно би могла да се осъществи на практика, смята Дейвид Уогнър от страниците на Information Week. Той привежда като довод сегашните технологии за пренос на данни на подобно разстояние и обема на Мрежата, който към настоящия момент се равнява на повече от 1200 петабайта. НАСА, от своя страна, експериментира успешно с предаването на данни на дълги разтояния посредством лазер. И все пак излъчването на едно такова огромно количество данни представлява сериозно предизвикателство.“Решението за започване на активни SETI проувания все още не е взето. Ползата – да научим мястото си в космоса – е само хипотетична, каквато е и потенциалната опасност, произлизаща от това. Но лично аз конкретно не бих позволил на параноята, базираща се на никакви основателни притеснения, да наложи ограничения над бъдещето на нашите деца и на техните деца. Вселената ни привлича и ние можем да направим повече от това да декларираме, че бъдещите поколения трябва до безкрай да потръпват пред гледката на звездите“, завършва Шостак.