Още една церемония по връчване на награди остана в историята снощи, когато 67-мите годишни статуетки „Златен Глобус“ получиха новите си горделиви собственици. Ако не знаете какво представлява този спектакъл, ще Ви обясня накратко, че това е просто поредната вечер, в която Холивуд празнува себе си, оценява собствените си успехи и се събира там повече в очакване на афтър-партитата, отколкото на самите награди, които /както историята е показала/ не винаги се дават на този, който ги заслужава. И разликата между „Наградите на Критиката“ и „Златните Глобуси“ е по-голяма и от Коринтския канал, защото ако едното промотираше доброто кино, другото промотира популярното такова. Водещ на гала-събитието бе британският тъпак Рик Жерве, койото с типичната си английска простащина се правеше на клоун през цялата церемония, изтисквайки и последните кикоти на куртоазия от публиката.
За пореден път, Глобусите бяха повече показно дефиле на модни облекла, отколкото презентация на акьторски талант.
Както повечето фенбойчета се надяваха неистово, любимото им творение спечели най-престижните статуетки, между които за „най-добър филм“ /драма/ и „най-добър режисьор“, с което чичо Камерън върна услугата на бившата си жена, която пък го надкачи в петък вечерта. След което, чичо Джим показно се качи на сцената и произнесе поредната си заучена от месеци време реч, с която да се прави на интересен, говорейки на пандорски език. Да, човекът явно е убеден в старата максима, че резултатие от „Златните Глобуси“ са верен показател за резултатите от „Оскар“-ите, но в името на всичко що е свято, се надявам тази година това да не се окаже истина. Друг краткотраен шок ми се стори наградата на Робърт Дауни Мл. за „най-добър актьор в комедийна роля“ за „Шерлок Холмс„. Признавам, че Дауни направи филма собственоръчно, но дълбоко се съмнявам, че заслужаваше толкова престижна награда за актьорската си игра. Но пък, като се замисля и видя претендентите му в тази категория, може би така е било най-добре. Останалите печеливши малко или много се припокриват с наградите на критиците, като отново Кристофър Уолц получава заслуженото признание за перфекто презентираната си роля в „Гадни КопИлета“. За нещастие, Катрин Бигълоу и нейната военна драма „The Hurt Locker“ не бе удостоена с нито една важна статуетка, което си е чиста обида за киното, според мен. Надявам се, „Оскар“-ите да замажат нещата впоследствие.
Откъм TV сектора няма да навлизам в подробности, защото и там категориите са доста, но ще отбележа само че серийният убиец на сериали „Декстър“ спечели два основни приза, а именно за „най-добра мъжка роля“ на Майкъл С. Хол и за „най-добра подържаща мъжка роля“ на Джон Литгоу, което си е доста добро постижение за сериал, който буксува накриво от 2 сезона насам. Алек Болдуин отново изкърти масата, получавайки заслужено наградата за „най-добра комедийна роля“ за серила „30 Rock“, където талантът му на комик бе оползотворен на максимум. Както и да е, нека не изпадам в излишни словосъчетания – по-долу съм Ви приготвил списък с основните наградени люде от киносектора. Пълният лист на щастливците плюс наградите в TV категориите пък, може да разгледате ето тук.
Най-добър филм /драма/:
„Avatar„
Най-добър филм /комедия/
„The Hangover“ /wtf?/
Най-добър режисьор:
Джемс Камерън, „Avatar„
Най-добър актьор в драма:
Джеф Бриджис, „Crazy Heart“
Най-добра актриса в драма:
Сандра Балък, „The Blind Side“
Най-добър актьор в комедия:
Робърт Даун Мл., „Sherlock Holmes„
Най-добра актриса в комедия:
Мерил Стрийп, „Julie & Julia“
Най-добра подържаща актриса:
Мо`Ник, „Precious“
Най-добър подържащ актьор:
Кристофър Уолц, „Inglourious Basterds“
Най-добър сценарий:
Джейсън Райтман и Шелдън Търнър, „Up in the Air“
Най-добра анимация:
„Up“
Най-добра музика:
Майкъл Джакино, „Up“
Най-добра оригинална песен:
„The Weary Kind,“ Crazy Heart
Like this:
Like Зареждане…
Related
