Колко струва едно работно място у нас? Точно един бъбрек. Поне за толкова се спаразиха двама нещастници от страниците на вестник “24 часа”. Преди 12 дни безработният Стоян Стоянов дойде в редакцията на вестника с отчаяната молба, че е готов да си продаде бъбрека, тъй като няма работа. Тъжната история беше разказана подобаващо на първа страница. И още на следващия ден шефът на Български пощи Милен Керемидчиев му осигури работа.
Само десет дни след това, втори мераклия – Велин Велинов, изплака пред вестника, че и той е готов да се откаже от важния орган.
Явно схемата работи безотказно, щом от днес, разбираме от газетата, човекът вече работи като помпиер във ВиК Хасково.
Не искам да подценявам мъката на тези хора. Най-вероятно трябва да си много отчаян, за да стигнеш до там, че да се откажеш от бъбрека си.
Но съм категорично против някой да си прави PR на техен гръб, особено когато става въпрос за един от най-големите български вестници.
Ако аз съм безработен, какъв извод ще си направя от тази грозна и тъпа кампания? Че трябва да се откажа от бъбрека си и вече имам работа. По официални статистики безработните у нас са около 300 000. Е, ще успее ли “24 часа” да намери работа на всички? И какъв цинизъм трябва да гази въпросните журналисти, че да откажат на едни, след като са намерили работа на други!?
Не по-малко гадно е поведението на шефа на “Български пощи” Милен Керемидчиев. Ако толкова го трогваха инвалидите, можеше да спретне една програма в поверената му фирма, в която да отдели място не за един, а за поне 100 инвалида. Само че както знаем, тази информация нямаше да попадне на първа страница, камо ли пък някой би проявил желание да му вземе интервю на тази тема. Доста по-лесно е да се закачиш за някаква измислена кампания и така да блеснеш в общественото пространство.
Щом така минава номера, ще взема и аз да се включа. Публично обявявам, че ще си отрежа малкия пръст на ръката, ако някой ми предложи пост на директор на голяма банка. По възможност от първите 10 в България, с подходящата заплата – поне 20 000 евро месечно.
Ако някой чуе този апел, нека се смили над моя труден и тежък живот и ми помогне.
Ще го чакам всеки ден от 12 часа, на входа на Александровска!
