Защо и как нощното ни мислене не прилича на дневния ни „разум“? Защо не използваме един и същ език и в двата случая? И защо нощният език ни изглежда съвършено нормален, докато сънуваме? Дали пък езикът на сънищата не е нашият най-истински език, нашето основно изразно средство, след като децата и диваците се изразяват главно чрез символи?
Да си представим един фотограф. Той ни показва образ. Обяснява ни, че е искал да предаде определено усещане, определено душевно състояние. За него образът притежава собствен смисъл и всеки път, при всеки поглед поражда в,душата му една и съща емоция. Това може да е спомен за атмосферата в детството му, за изживяно щастие или тъга; образът може да „символизира“ – за него -самотата, живота или смъртта, отминаващото време или друга някоя лична ситуация. А за нас? Ще изпитаме ли същите чувства със същото качество? Слабо вероятно е, след като образът илюстрира лична емоция. Но очевидно би било различно, ако предизвикваше същия вид емоция със същата въздействаща сила у сто хиляди души.
Това показва, че истинските символи не се срещат често. А терминът се използва под път и над път. Някоя рекламна марка става „символ“, а киноартистка се превръща дори в архетип. Но да се върнем на фотографа. За него образът ще е истински символ. За нас ще е само „знак“ или алегория. Излиза, че символът е заредена с емоция представа. За да разберем символа на фотографа, трябва добре да познаваме самия човек. Такъв е основният принцип при тълкуването на сънищата – всеки символ трябва да бъде анализиран в съответствие с личността на сънуващия. Далечен израз на самите нас…
Примери много. Да вземем един колекционер. Защо трупа оръжия, саби, марки, дори кибритени кутии или етикети на пури? Ами онзи другия, за какво му са толкова много моливи или обувки, или дрехи? Какво представлява това събиране на вещи, от които няма никаква нужда, които за него са символи, а за нас, поне на пръв поглед, не означават нищо? Почти сигурно е, че колекционираните предмети напомнят за ,,нещо“, дълбоко погребано в несъзнаваното. Те са знаци, чието истинско значение остава неизвестно за „колекционера“. Когато обаче се появят в съня, те насочват индивида към далечна атмосфера или спомен, които управляват личността му – без негово знание, естествено.
Символът е свързан с усещането
Съществува един важен закон: за хората и нещата съдим по усещането, което са оставили у нас. Обективната ре алност, каквато и да е тя, ни е непозната. Така всичко става символично – дума, образ, цвят, пред мет, музика, жест. Защото истинският символ винаги предполага нещо повече от непосредствено възприетия смисъл.
През целия си живот ние използваме, без да си даваме сметка, безброй символи. Нещо повече: у нас живее все лена от символи; те ни карат да действаме и да реаги раме; те управляват чувствата и емоциите ни. И ако е толкова трудно да се дефинира символът, то е, защото той е свързан с усещането, а не с разума. Най-добрият пример за това ни дават сънищата.
Щом се сблъскаме с някое абстрактно понятие, ние се опитваме да го представим чрез „знак“. За да изразим идея, чувство, усещане, използваме знаци, тоест образи, черти, предмети и пр. Поначало символът притежава субективен смисъл. За да стане той общ за много хора, е необходимо „знакът“ да напомня на всеки и незабавно представената абстрак ция. Казваме например, че „безкрайност“ е математическият сим вол за безкрайност. За повечето от нас това е само знак, който не поражда никаква емоция. Но за някои, които имат усещане за безкрайност или за числа, той ще се превърне в истински символ.
