Тайният език

Тайният език

Защо и как нощното ни мислене не прилича на дневния ни „разум"? Защо не използваме един и същ език и в двата случая? И защо нощният език ни изглежда съвър­шено нормален, докато сънуваме? Дали пък езикът на сънищата не е нашият най-истин­ски език, нашето основно изразно средство, след като де­цата и диваците се изразяват главно чрез символи?

Да си представим един фотограф. Той ни показва образ. Обяснява ни, че е искал да предаде определено усещане, определено душевно състояние. За него образът прите­жава собствен смисъл и всеки път, при всеки поглед по­ражда в,душата му една и съща емоция. Това може да е спомен за атмосферата в детството му, за изживяно щас­тие или тъга; образът може да „символизира" - за него -самотата, живота или смъртта, отминаващото време или друга някоя лична ситуация. А за нас? Ще изпитаме ли същите чувства със същото качество? Слабо вероятно е, след като образът илюстри­ра лична емоция. Но очевидно би било различно, ако пре­дизвикваше същия вид...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност