◊ СЪБИТИЕТО
GreenCat Gallery представя
Светлин Николаев, “Скулптури, фигуративно казано”
26 януари 2010 г. – 20 февруари 2010 г. Отворена за посещения всеки ден от 10.00 ч. до 20.00 ч.
GreenCat Gallery Арена ди Сердика Резиденс Хотел ул. „Будапеща“ 2-4, 1000 София
2010 e петата година от съществуването на GreenCat Gallery и за да отбележи това събитие подобаващо, галерията предвижда множество разнообразни експозиции в различните си художествени пространства в България, както и в Бенелюкс.
Оставайки вярна през годините на концепцията си за промотиране на творци в началото на творческите им кариери, както и за съчетаване на неочаквани и изненадващи художествени експресии, GreenCat Gallery открива годината с експозиция на стартиращия български скулптор Светлин Николаев.
◊ ЗА АВТОРА И ИЗЛОЖБАТА
Николаев завършва Софийската художествена академия през 2005 г. и посвещава последните две години от работата си, за да изучи и усвои занаята на отливането на бронз. Това умение много рядко се владее и само от малцина скулптори – повечето автори предпочитат да предоставят своите модели на бронзолеяри, а притежаващите познанието за тънкостите на занаята добиват възможността да контролират изцяло всички творчески аспекти от създаването на скулптура.
Досега Светлин Николаев не е излагал свои произведения пред публика, а експозицията, която предстои да бъде открита в GreenCat Gallery – Арена ди Сердика на 26 януари, е негово първо самостоятелно представяне изобщо. В нея творецът ще покаже около 20 произведения, почти всяко от които е уникална творба, създадена с техниката на т.нар. „изгубен восък“, номерирани 1/1. Някои произведения са с височина от 150 см, достигащи почти монументални размери.
Въпреки младата си възраст, творбите на Николаев достигат изненадващо зряла изразност, а тяхното присъствие се забелязва незабавно във всяка обкръжаваща среда. За своите сюжети авторът не се обръща към митологията, те не предават, твърде лесно, женственост – подобно на често срещаната в съвременната скулптура изразност. Николаев е като че ли повече заинтригуван от човешката анатомия, елементи от която той използва, но чрез „изкривяване“ на нейното класическо художествено представяне посредством изваждането й от обичайния й контекст. В произведенията му човешкият пръст се превръща в двуфигурна любовна сцена, а носът би могъл да стане конче. Понякога авторът умишлено преувеличава или уголемява размерите – похват, който допринася за внушение за монументалност, дори при творби с малки размери.
Друг сюжет, който също вдъхновява младият скулптор, е светът на животните. Коне, бикове, водни кончета се появяват като самостоятелни пластики, или пък – внедрени като неразделна част от контекста на мъжки бюст. При все това, животните от творческия свят на автора са лишени от митологически символизъм, а по-скоро – подобно на традиционните прийоми на европейските „Анималисти“, той ги представя сами за себе си в естествената им природна мощ и красота – представяне на реалността, което предоставя на зрителя не толкова въпроси, колкото възможност за среща лице в лице с природата.
