Добра потребителска култура означава съзнание и критичност към това, което употребяваме – храни, напитки, други стоки и услуги от всякакъв характер. Имах една преподавателка по френски език в гимназията, която често ни обръщаше внимание на това, че четенето на етикетите на продуктите е именно белег на висока потребителска култура и мисъл за собственото здраве.
Добре де, обаче кой чете етикетите на хранителните стоки и на напитките? Предполагам, че в общия случай ще са повече жени, които (искат да) водят здравословен начин на живот или са последователки на всякакви „зелени“, „био“, „еко“ и „органик“ идеи. Също майките (и бащите), които се грижат за децата си със специфични изисквания (алергии, различни заболявания, свързани или не с храносмилателната система). Също и хората, спазващи хранителен режим, за да натрупат мускулна маса и да оформят желаните телесни части. Да не забравяме и вегетарианците, избягващи всякакви животински деривати.
Но като цяло, всички тези хора представляват само частица от населението. Кога последно ти напрегна очи, за да разчетеш на опаковката срока на годност, състава, името и адреса на производителя? Повечето хора гледат само марката, цената и евентуално хубавата опаковка, на която пише нещо за Gratis, Free, Extra или пък Bio, Organic и Natural (българските еквиваленти на тези етикети по-скоро будят съмнение, но и тях ги има и тях ги купуват).
Причината? Ами не е само една. На първо място, кой ти има време да обръща и преобръща пакет ориз например, за да намери накрая в една сгъвчица на опаковката труден за прочитане текст. А и дали ще е на български? И дори да е на български, как е преведен? Няма време за такива неща – трябва да се напазарува набързо и хоп – вкъщи да се изяде.
От друга страна, ако все пак човекът е решил да прочете какво пише, то го често го посрещат невероятни химични понятия (особено в козметиката) и екзотични имена на растения и животни. Да не говорим пък за онези съкращения с Е-та или така наречените Е-номера!
Всъщност да поговорим за тези Е-номера. Представляват кодовете на всички разрешени хранителни добавки, които се използват в рамките на Европейския съюз. Не са измислени, за да объркват потребителя или да спестяват място на опаковката (което на практика е така), а за да са стандартизирани и еднакви във всички европейски страни без оглед на езика. Разграничават се следните видове хранителни добавки по номера си след Е-то: оцветители (100-199), консерванти (200-299), антиоксиданти и киселинни регулатори (300-399), емулгатори/сгъстители и стабилизатори (400-499), подсладители и регулатори на киселинността (500-599), вкусови подобрители (600-699), антибиотици (700-799), други (900-999) и допълнителни (1100-1599).
Ако вече сте прочели всичко дотук и проявявате интерес, ето къде да прочетете още за Е-номерата:
И все пак надали ще тръгнете с книгата на д-р Кьоле под ръка в ежедневното си пазаруване? Или надали ще зареждате горните страници през GSM-а или PDA-а си и да плащате за Интернет трафика?
Има един много удобен и безплатен начин за бърза справка за Е-номерата, които срещнете в супермаркета – да си свалите Java-приложение за мобилния си телефон, което дава името и вида на използваната добавка, както и предупреждения за опасност от алергични реакции, предизвикване на хиперактивност у децата, употребата на генно-модифицирани съставки и животински деривати.
За директно сваляне от телефона, въведете в браузъра си http://wap.dotek.cz/ с код за достъп после 8a97b3 и следвайте инструкциите. Файлът за сваляне е само 32KB (по-малко от 10 стотинки за трафика).
Освен да ви пожелая приятно и информирано пазаруване и хранене!
Фотографии (по реда на показване): stitch, mr brown, trashfood, http://www.dotek.cz/
