Ууу, що свалихте МиленчУ, бре?:)

2
Добави коментар
Enis
Enis

Ууу, що свалихте МиленчУ, бре?:)

Ма убавец, ма напет, ма личен, ма умен за две маймуни, кво не му харесахте?Окапаха ми веждите от тревога, треса се като вчерашен кисЕл от нерви, откато ме връхлетя тая покъртителна новина. Място не мога да си намеря – и ви танцувА човечецът, и ви мълча, и ви ФъргА плюнки в телефонни дуели, и Лорчето изкърти от комплименти (е, не в ефир, де, налиии?) и кво ли не…FRINAНямате угодия – сега кво да прави талантът, да се връща в колбасарският цех да пълни наденици ли? Или да боядисва косата на Лорита в извънработно време? Да рекламира мъжки токчета или да пафка козчета?Бе що не задам нЕкое друго въпросче и аз?What took you so long бре, аркадаши? Докато се надпреварвате кой постен анадолски гювеч да закупите, бай Миленчу кариера направи, избивайки три влакови композиции комплекси на зрителски гръб. Па той си крещя, скачА, то мисъл през ушите му извираше, глейте тук кво става:- Журналистиката буксува в момента, не мислиш ли?- Буксува? Не разбирам. Аз не съм завършил журналистика, не разбирам от журналистика.(из интервю на Оля Желева, 2008)Хъхъх, ми аферим! За да нЕма недомислици, наш Миленчу разбира от следното:- как се разболява сутрешен блок от жълтеница – с любезното съдействие на изтрещял професор от криптата и епизодични включвания ку-кулезични.- как се сваля рейтинг на печеливш формат ( Биг Б ) до нивото на ръста на ъъъъм, Миленчу химселф – известно още като войната на децибелите и недовършените изречения.- как се събират всички бабички с червени коси и стари градски песньовки в едно студио, където се маа кекс.- как се интервюират малцинствени гета на тумба – нищо по-лесно ма, како. Събираш и чакаш да се настървят за тока, за дИцата, дето били гладен, и викаш: „Махнете се от микрофонаааааааа“.- как за една минута можеш да накараш всеки зрител да разбере, че е един нетолерантен тъпак, който трябва да се обади в ефир, за да слуша мнението миленчуву персонално в телефонната слушалка.С такива дарби Миленчу няма да гладува, сигурна съм… Аз обаче леко обнадеждена ще нарамя една права лопата и ще копам, с надеждата, че журналистиката не е била погребана дълго, иначе тежкО ни.:)

Публикувана на
28 Януари 2010 година

Още статии

Топ новини