Евангелие според Матей 24:36-26:2
А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец; но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, – тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят; две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят. И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна? Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот. Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, – па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, – господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен. Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си: знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.
Йерусалмския храм
Храмът на Исус е Втория Йерусалимски храм. По него време Соломоновия храм е отдавнашна история. Съществена е и разликата между първия и втория храм, с изключение на външността, Светая Светих във Втория представлява една празна стая напълно необзаведена. В Първия Йерусалимски храм в Светая Светих се съхранявал ковчегът на завета (кивота), надзоряван от два херувима. След превземането на Йерусалим от Навуходоносор преди 6 века по него време, ковчегът за времето на Исус е безвъзвратно загубен за евреите. Отделно от това, Ирод Велики като идумеинян и римско протеже с цел да спечели народната любов преприема голямо и мащабно разширяване и разкрасяване на Втория храм. По времето на Исус храмът е изглеждал внушително, представлявайки една от най-големите сгради в света. Контрастът с празната вътрешна и най-свещена негова част е още по-умопомрачителен.
Още преди Исус да се роди (20 г. пр.н.е.) храмът привлича на Пасха 3 милиона поклоници според Йосиф Флавий, което акумулира огромни финансови приходи. Есеите с растяща настойчивост призовават свещениците да водят по-сдържан живот, храмът да не се кичи с такъв разкош, приносите от диаспората да са по-скромни, да се строи по-умерено, като се проявява повече солидарност спрямо бедните. Напротив, до Христовото разпятие се наблюдава точно обратната тенденция. Юдейското общество по него време е раздирано от противоречия. Римската власт допълнително нагнетява обстановката в Юдея, включително и най-вече фискално, понеже освен римските данъци се събира и задължителния десятък за юдейския храм (Исус осъдил онези които били прекалено загрижени за десятъка), а освен това всеки евреин дарявал по половин сикъл на храма всяка година. Еврейските селски стопани в Ерец Израел дължали многобройни земеделски приноси на храма всяка година (първите плодове, първородните животни), а трябвало да се дава и втори десятък за бедните или на ротационен принцип да бъде изконсумиран в Йерусалим. В случай на неплодородни години социалното напрежение в условията на римска власт растяло неимоверно през онези години. Това довело и до формирането на банди разбойници от разорени селски стопани в северната част на страната (където се намира Назарет, родното място на Исус Христос), които станали известни като Галилейските разбойници – зилоти и сикарии.
Легитимност
През античността до Христовото време, властта в Древен Израил се схващала като сбор от двете легитимни еврейски институции (светска и духовна) – царската отъждествяваща държавното единство от (Давидовото коляно) и жреческата предавана по наследство за свещениците от храма, като първосвещеническата призлиза от Содок. Последният еврейски цар от давидовото коляно е Зоровавел, а първосвещеничеството на Содоковия род продължило доста по-дълго от управлението на Давидовия царски род – до 170 г. пр.н.е. (вероятно наименованието садукеи произлиза от династията първосвещеници от рода на Содок).
Александър Велики разгромил Персийската империя и разпространил елинизма в Ориента. Евреите вкопчени в религията и спомените си за старите славни за тях времена от преди Вавилонския плен успели да се самосъхранят устоявайки на натиска на превъзхождащата ги култура на Древна Гърция, макар мнозина сред които и семейството на Филон Александрийски да се погърчили. Евреите се чувствали явно в собствена среда сред народите на древния Близък изток, но през елинистичния период се откроили, по-точно изпъкнали като различен народ във все по-елинизиращия се тогавашен древен свят.
Едно събитие бележи повратна точка в историческото развитие на еврейския народ – въстанието на Макавеите. Въпреки успеха му, завзелите властта Хасмонеи оставили впечатлението сред по-просветените слоеве на юдейското общество като за узурпатори. Последният легитимен първожрец бил Ониас, който въпреки забраната на Тората за алтернативни храмове построил свой храм в Леонтополис, Египет. Неслучайно т.нар. библейско време свършва с въстанието на Макавеите – последната книга от Стария завет е книгата на пророк Даниил, точно отпреди въстанието на Макавеите.
В периода на относително самостойно еврейско самоуправление продължило в рамките на около век и завършило с влизането на Помпей Велики в Светая Светих, управляващите Юдея Хасмонеи постепенно загубили доверието на поданиците си. Точно в този момент Древния Рим колонизирал Близкия изток и евреите в Юдея изпаднали под римска зависимост, трансформирала се постепенно с настъпването на новата ера в пряко римско управление над вече най-размирната римска провинция Юдея.
Следствие на историческите събития и стечение на редица обстоятелства, в Юдея и местната (свещеническа и групирана около храма) и централната римска власт страдали от липса на легитимност. Въпросът за легитимността на управлението допълнително се утежнявал и усложнявал следствие подмолно инспирираното срещу римската власт по него време народностно чувство и настроения сред еврейското общество подсредством контролирането на юдейската религия от еврейската върхушка групирана около храма. Юдейската власт по времето на посещението на Исус във Втория храм била в ръцете на фарисеите.
През 1 век Юдея и юдеизма съставлявали пъстра картина от неизброимо множество нароили се в юдаизма секти с проповедници, представящи се за дългоочаквания еврейски месия (според прекрасния познавач на историята и народопсихологията на своя народ Йосиф Флавий), който щял да избави еврейския народ от тежкото му вътрешно състояние на мизерия, нищета и безизходица – в материален и духовен смисъл. Стаята на завета била пуста и празна вече 6 века, а изглеждало, че и Яхве е изоставил чадата си, защото въпреки умножаващото се количество лепта която му се принасяла, положението на закриляните негови чада ставало все по-нетърпимо.
