Тя е много силна, но отпуска приятно. Скъпа е, но си заслужава да я опиташ. Нищо чудно, че хората се редят на опашки, за да си я купят. Става дума за най-добрата бира на света, както я наричат някои от феновете и.
Опашка от автомобили в малкото белгийско градче Вествлетерен. Хората очакват с нетърпение монасите да отворят най-сетне вратите, защото днес е денят, в който се продава манастирската бира. „Тази бира е много силна, човек не бива да пие повече от две-три. От нея се отпускаш, не се напиваш, а просто се отпускаш“, казва един холандец.
11 градуса за 4,50
В малкия манастир „Свети Сикст“ се произвеждат три вида бира. Най-популярната се казва „Вествлетерен 12“ – тъмно пиво с близо 11 градуса алкохолно съдържание. Човек може да го опита в манастирското кафене на малко солената цена от 4,50 евро за бутилка.
Има хора, които пропътуват стотици километри, за да се снабдят с манастирската бира
Една жена разказва, че много е харесала бирата, защото била вкусна, с плодово-сладникав привкус. „Тази бира не е една от най-добрите, а най-добрата на света“, казва пък един мъж, видимо доволен от вкуса на пенливата течност.
Един монах внимателно сравнява номерата на автомобилите със списъка, който държи в ръка. Защото само този, който предварително е направил поръчка, получава бира. Монахът е получил 50 телефонни заявки. Не се поръчва конкретно количество, а се заявява просто желание. След това на място се разпродава цялото количество. Днешният ден е добър за феновете на силната бира, защото всеки може да закупи до 3 каси.
Американецът Дон Лоуман живее в германския град Касел. Той е пропътувал над 600 км заради вествлетерската бира. „Да, тази бира е известна, а аз съм голям почитател на бирата като цяло и затова трябваше да дойдем и да я опитаме“, казва Дон.
Между Бог и бира
Монасите от „Свети Сикст“ произвеждат само толкова бира, колкото им е необходима, за да могат да се издържат от продажбите. Брат Михаел казва: „На първо място ние сме монаси. Преди да постъпя в манастира, варенето на бира изобщо не ме интересуваше. Призванието ми не е да произвеждам бира, а да търся Господ Бог.“
Затова посетителите не бива да идват само заради бирата, а и за да научат нещо за ежедневието на монасите. В специална зала се прожектират филми за това как изглежда един ден в манастира „Свети Сикст“.
