1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА
В живота си нивга не бях се надявална толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол —дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профилсъс ивица златни лъчии пускайки кръгчета дим, Мефистофелме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,но все пак бе горд и засмен,и махна с ръка той „In vino veritas!“Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем напритворство и помисъл зла —да пием за твойта сърдечност неземна и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земятаи тук устроих си шега:венчах се за земната Истина свята,но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омразаза своята стъпкана чест —човешката чест неуморно аз газя,но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —умирах по сто пъти в бран,но винаги рицар на кауза честна,не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булевардааз тръгнах неземно злочест.И вдигнах над себе си ярка плакарда:“Човек без капчица чест!“
Но странно: презрение няма ни капка!Посрещат ме вред с интерес, любезно отвсякъде свалят ми шапка:“Без чест ли си? — Прави ти чест!“
Един господин ме целуна: „Ах, братко,и ти ли!… Ей, кой да те знай!“Две хубави дами ми казаха сладко:“Елате в нас утре на чай!“
Чудесно! Невиждано! С почести редкиизпратен бях чак до дома.Министри, царе и придворни кокеткими писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен, богат като истински Крез!И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,безчестник; но… винаги с чест!“…
И Дявола млъкна. Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен,и пускайки пушек на синкави ленти,прониза ме с поглед зелен.
„Червен смях“, 14 март 1923
