1
2
3
4
5
(20 гласа, оценка 3.80 от 5)
Роевият период в България е през месеците май, юни и юли.
Пчелните семейства се роят преди обяд или по обедните часове. Роят се залавя по дървета, храсти или други предмети около пчелина. Когато сутринта времето е било лошо кошерите могат да се роят и през втората половина на деня. Когато забележим началото на роенето и искаме роят да не се хване високо или да отиде далече, то тогава трябва да започнем да пръскаме пчелите с вода с пръскачка или метла. След като е образуван роевият грозд, то той трябва да се хване в празна тръвна (почистена и обгорена отвътре). Тръвната трябва да се натърка предварително с маточина. Може да се използва и специална роеловка, подобна на крина, чиито капак и дъно са от телена мрежа.
Как се хваща роя?
Привързваме тръвната или роеловката на дълъг прът.
Слагаме ги под заловилия се рой.
Рязко тръсваме на клона върху който се е хванал роя и той пада в тръвната или роеловката.
Когато клонът е дебел или роят се е заловил за някакъв друг предмет, той се изгребва внимателно с голяма лъжица, а останалите пчели се смитат с четка или птиче крило.
За да съберем всички пчели, които са се разхвърчали при хващането на роя, окачваме тръвната на дървото до мястото, където се е заловил роят преди да го стръскаме. След това е добре роят се засели в многокорпусен кошер.
В големите пчелини при едновременно роене на много семейства пчеларят не може да следи излитането на всички роеве.
Някои от тях може да се заловят нависоко или да избягат надалече. В такъв случай роевете трябва да се принудят сами да влязат в тръвната. Проследяваме излизането на първия рой. Хващаме майката, когато тя пропълзява пред входа на кошера и я поставяме в клетка. След това поднасяме клетката към летящите роеви пчели. Те започват да се трупат върху нея. Постепенно роят се захваща към някой нисък клон, където закрепваме празната тръвна. Клетката с майката се поставя вътре. След като навлязат по-голямата част от пчелите в тръвната, майката се освобождава. След като по-голяма част от роя се прибере вътре привързваме тръвната с платно и я отнасяме в тъмно помещение до вечерта. На мястото на отнесената тръвна веднага поставяме празна. Следващият рой, който излиза от друг кошер се увлича по останалите неприбрани летящи пчели от хванатия рой. Те продължават да летят на същото място. Роят сам навлиза и се заселва в поставената там празна тръвна. Така на същото място през деня могат сами да се хванат няколко последователно излизащи роеве.
Друг начин за хващането на роевете из пчелина и около него е като се направят специални „привои”.
Привоят представлява забит в земята кол на височина колкото човешки ръст, върху който хоризонтално е закована дъска (30 х 50 см). Тя трябва да е обгорена и надялана грубо отдолу. Дъската трябва да се натърка с маточина или на нея може да се залепи парче от стара восъчна пита. Роят се захваща за привоя, след което лесно се прибира и се заселва в новия кошер.
В зависимост от това, кога е станало естественото роене и каква е силата на роя пчеларя може да го използва по различни начини.
Когато роенето е станало около 50 дни преди настъпването на главната паша и роилото се семейство е високопродуктивно, роят може да се използва за увеличаване броя на пчелните семейства в пчелина. Заселваме хванатия рой в празен кошер. В средата на кошера, който предварително е почистен и дезинфекциран, поставяме една пита с открито пило. От двете и страни поставяме няколко празни изградени пити и восъчни основи. В двата края поставяме по една пита с мед и прашец. Ограничаваме гнездото с преградна дъска. Претегляме роя предварително. В зависимост от теглото му определяме и броят на питите в гнездото, които ще сложим. На 300 г пчели се слага една пита. За да не се свлекат от тежестта на пчелите, восъчни основи се поставят между изградените пити. Заселваме роя привечер, като върху плодника поставяме празен магазин. В него тръскаме пчелите, след което подпушваме леко с пушалката, докато се настанят пчелите. След като заселим роя, магазинът трябва да се отстрани. Покриваме плодникът и похлупваме кошера с капака на кошера. Понякога на тъмното платно, с което е била привързана тръвната, можем да видим яйца, което е сигурно доказателство, че в роя има оплодена майка. Естественият рой има голяма работоспособност – „роева енергия”, както за градене на пити и отглеждане на пило, така и за принасяне на нектар и прашец. Роевите пчели са физиологично запазени, предимно млади и охранени. Те не са извършвали почти никаква работа до роенето. Повишената работоспособност на естествените роеве трябва да се използва за бързо изграждане на восъчни основи. Те са необходими както за роевете, така и за останалите семейства. Понякога роевете първаци строят почти само работнически килийки. Когато има недостиг на восъчни основи, може да им дадем празни рамки с тел. Под горната летвичка залепваме восъчна ивица, широка 1 см. От нея пчелите започват да изграждат цели пити. Пчеларят трябва да следи за правилното вграждане на тела в питите.
Роевете с неоплодени майки (втораци) градят естествените пити с работнически и с търтееви килийки. След като излезе първия рой, роенето трябва да се прекрати. Изрязваме всички маточници на роилото се семейство, с изключение на най-хубавия. От него се излюпва майка, която замества излязлата с роя. Когато роилото се семейство е високопродуктивно, по-едрите маточници могат да се използват, като се раздадат на нуклеуси или на други семйства за смяна на старите майки. Маточниците се изрязват 6–7 дни след излизането на роя. Преди излюпването на младата майка, роилото се семейство се преглежда отново. Това се прави за да се унищожат повторно заложените маточници (ако има такива) и окончателно да се предотврати възможността за ново роене. Пчеларят следи за оплождането на младата майка. Когато тя се загуби, на семейството се предава друг зрял маточник или оплодена майка от добър произход. Когато няма да увеличаваме броят на пчелните семейства, ранните роеве, както и онези, които са излезли 20 – 30 дни преди главната паша се заселват в корпуси с дъно. Те се поставят над роилите се семейства и се обръщат назад с входа. На роилото се семейство оставяме само един маточник. Роят се използва за изграждане на пити както за себе си, така и за други семейства. Двете семейства се развиват заедно и в началото на главната паша се обединяват. Оставяме само младата майка, а старата се унищожава. Така получаваме едно много силно семейство, което има голяма работоспособност и събира голямо количество мед.
Когато роят е силен (над 2 кг) и излезе 10–15 дни преди главната паша, която е продължителна, то той се заселва в отделен кошер. Оставя му се всичкото запечатано пило. Маточниците се унищожават. Оставя се само един маточник. Прави се налитане върху естествен рой. Кошерът с роя се поставя на мястото на кошера с роилото се семейство. Стария кошер се измества встрани и неговите летящи пчели налитат в роя. Понеже ливадната паша не е много силна, за да се ограничи количеството на пилото, старата майка на роя се отнема. Дава му се маточник. Това се прави за да не се ангажират пчелите с отглеждане на пило по време на главната паша. От налитането и излюпването на запечатаното пило се получава рой медовик с много пчели, които проявяват повишена роева енергия. Те изграждат много пити и участват активно в медосбора.
Най-слабите роеве – втораците и тези след тях се обединяват по 2–3 заедно. Върху заредения с пити плодник се поставя празен магазин. Между тях се слага ханеманова решетка. В празния магазин се изсипва силният рой. Майките се отделят, като най-добрата се поставя в клетка в плодника. След това се изсипват и другите роеве. Роевите пчели не се бият, защото техните гушки са пълни с мед. Премахват се майките, които са били в обединените роеве и са изсипани в магазина. На следващия ден оставената в плодника майка се освобождава от клетката. При първа възможност тя се сменя с майка от добър произход.
Когато се роят сравнително по-слаби и нископродуктивни семейства се постъпва се по следния начин. Роят се настанява в корпус с дъно над роилото се семейство. Входът му е разположен назад. Унищожават се всички маточници на роилото се семейство. Слага се маточник от добър произход. След оплождането на майката двете семейства се обединяват, като предварително се намира останалата майка в роя, която се унищожава. По този начин от сравнително слабите роили се семейства може да се получи мед, като старата се сменя с млада майка от добър произход.
