Почти всеки от нас очаква с нетърпение времето, когато ще може да предава мисли на далечно разстояние, и мечтае за удоволствието от общуването с приятели без телеграф или поща.
Мнозина са онези, които допускат, че могат да постигнат това без много усилия и остават крайно изненадани, когато срещат пълен неуспех в опитите си.
Явно е, че човек първо трябва да е способен да мисли, преди да може да пренася мисълта си, и че е необходима известна устойчивост на мисловната сила, за да може да се изпрати мисловна струя през пространството. Слабите, колебливи мисли на болшинството хора произвеждат просто едно мъждукащо движение в мисловната атмосфера, което се появява и губи непрекъснато и не получава никаква определена форма.
Една мисъл-форма трябва да бъде отделена и добре оживена, ако искаме да бъде изпратена в дадено направление, и да е достатъчно силна при достигане на местоназначението си, за да предизвика свое възпроизвеждане.
Съществуват два начина за пренасяне на мисли. Единият може да се нарече физически, а другият – психически. Първият е свързан с дейността на мозъка и на ума, а вторият – само с тази на ума. Мисълта се появява в съзнанието, предизвиква вибрации в умственото тяло, после в астралното, след това произвежда вълни в етерните молекули и чак след това в по-плътните молекули на физическия мозък.
Тези мозъчни трептения въздействат от своя страна на физическия етер и предизвикват вълни, които се придвижват в пространството, докато достигнат друг мозък и причинят трептения в неговите плътни физически и етерни съставки. След това те се предават на астралното и умственото тела като трептенията в умственото тяло възбуждат в отговор трептения в съзнанието.
Това са многото етапи, през които преминава при споменатия първи начин мисълта по своя път от едно съзнание до друго. Но този заобиколен път не е необходим. Възбуди ли трептения в своето умствено тяло, съзнанието е в състояние да ги изпрати направо в умственото тяло на приемащото съзнание, с което се избягва по-горе описания обиколен начин.
Нека разгледаме сега подробно какво става в първия случай. В мозъка има един малък орган – пинеалната жлеза, чиято функция не е известна на западните физиолози и с която западните психолози също не се занимават. Пинеалната жлеза е основен орган при човека и се усъвършенства, а не закърнява, както някои предполагат, като в бъдеще ще функционира при всички хора. Това е органът за пренасяне на мисли, както окото е орган за виждане, а ухото – за слушане.
Ако някой размишлява усилено върху дадена идея, то той може да усети едно малко трепване или нещо като полазване (сравняват го с лазенето на мравка) в пинеалната жлеза. Потрепването става в етера, който прониква жлезата и създава лека магнетична струя – именно тя се усеща като полазване при по-плътните молекули на жлезата. Ако мисълта е успяла да причини струя, означава, че тя е достатъчно силна и ясна, за да може да бъде предадена.
Тези вибрации в етера на пинеалната жлеза предизвикват вълни в околния етер, подобни на светлинните вълни, но с много по-малка дължина и много по-висока честота на трептене. Трептенето оттам нататък се разпростира във всички посоки и достигайки друг мозък, на свой ред произвежда вълни в етера на неговата пинеална жлеза, откъдето те биват прехвърляни в астралното, после в умственото тяло и така накрая достигат съзнанието.
Ако втората пинеална жлеза не може да възпроизведе достигналите я вълни, тогава мисълта ще отмине незабелязано, без да направи впечатление, точно както и светлината не може да направи впечатление на слепите очи.
При втория начин за предаване на мисли мислещият създава мисъл-форма в собственото си умствено поле, но не я изпраща до мозъка, а направо в менталното поле на другия Мислител. Способността да се прави това съзнателно подразбира много по-напреднала еволюция, отколкото изисква физическият начин за предаване на мисли, защото изпращащият мисли трябва да бъде себесъзнателен на мисловно равнище.
Но нецеленасочено и несъзнателно ние постоянно упражняваме тази способност, защото всяка наша мисъл причинява вибрации в умственото тяло, които по естествен път се разнасят в заобикалящата ни мисловна атмосфера. Следователно не е необходимо да свеждаме израза “пренасяне на мисли” само до съзнателното и целенасочено предаване на дадена мисъл от един човек на друг.
Ние непрекъснато си влияем чрез мисловните вълни, изпращани без съзнателно намерение, и онова, което наричаме обществено мнение, обикновено се образува точно така. Повечето хора мислят по определен начин не защото сериозно са размишлявали върху даден проблем и сами са достигнали до определен извод, а защото голям брой хора мислят по този начин и така влияят и на другите да мислят като тях.
Силната мисъл на някой велик мислител се излъчва в света на мислите и оттам я долавят възприемчивите умове. Те възпроизвеждат нейните трептения и така усилват мисловната вълна, която може да се улавя вече и от други, останали глухи за първите трептения. Всеки следващ, който улавя и преповтаря, усилва още повече вълните и накрая те достигат широките народни маси.
Веднъж създадено, общественото мнение упражнява господстващо влияние над умовете на голям брой хора като атакува мозъците им и събужда в отговор трептения. Съществуват и национални модели на мислене – определени и дълбоко прокопани канали на мислене, – следствие от продължителното (със стотици години) възпроизвеждане на еднообразни мисъл-форми, родени от историята, борбите и обичаите на народа.
Те дълбоко преобразяват родените от народа умове, давайки им характерен цвят, а всичко, което идва отвън, бива променено от специфичното национално трептене. Както умствените ни тела видоизменят възприеманите от вън мисли, смесвайки ги със собствените си обичайни трептения, така и народите, приемайки чужди влияния, ги смесват със собствените си народностни трептения и по този начин ги видоизменят.
Ето защо англичанин и французин или англичанин и трансилванец могат да бъдат свидетели на едни и същи явления, но прибавяйки ги към собствените си вече съществуващи мнения, биха могли съвсем искрено да се обвинят взаимно във фалшифициране на фактите и използване на нечестни средства.
Ако тази истина се знаеше, много международни спорове щяха да се разрешават по-лесно, отколкото в момента, много войни щяха да се избегнат, а започнатите вече щяха по-бързо и безболезнено да приключат. Тогава всеки народ би разбрал какво е това “personal equation” (субективен фактор) и вместо да укорява другите за разликата в мисленето, всеки ще търси компромисни решения, без да настоява само на своя собствен възглед.
Най-същественият въпрос, който възниква пред човека, запознат вече с това непрестанно и всеобщо предаване на мисли, е: “Как бих могъл тогава да приемам доброто и да избягвам лошото, след като съм принуден да живея в атмосфера, където добри и лоши мисъл-форми непрестанно се носят във всички посоки и атакуват моя мозък?
Как да се предпазвам от приемането на вредни мисли и как да се възползвам от полезните?” Да се разбере начинът, по който работи избирателната способност, е от жизненоважно значение.
Човекът е този, който сам непрекъснато влияе на собственото си умствено тяло. Другите му влияят случайно. Онзи, който чете на глас нечие съчинение, влияе на умственото тяло на слушателите. Но той е случайният фактор в техния живот, постоянният са си самите те. Личното влияние върху състава на собственото ни умствено тяло е много по-силно от влиянието, което може да ни окаже коя да е друга личност и ние сме тези, които поддържаме постоянната честота на трептене на своя ум.
Мисли, които не хармонират с тази честота, ще бъдат отхвърлени, когато докоснат ума. Когато някой съзнава истината, една лъжа не може да намери подслон в неговия ум; ако мислите му са изпълнени с любов, омразата не може да го обезпокои; ако мисли мъдро, невежество не може да го ограничи. В това се състои сигурността, в това е истинската сила.
Умът не бива да се оставя безконтролен, защото тогава всяко семе на мисъл би могло да пусне корен в него и да израсне; не бива да се оставя да трепти както му дойде, защото тогава всяко минаващо трептение би му влияло.
В това се състои практическият урок. Човекът, който го прилага в живота си, скоро ще се убеди в неговата значимост и ще открие, че чрез целенасоченото мислене животът може да бъде направен по-благороден и по-щастлив и че наистина с мъдрост може да се сложи край на страданието. Мисловната дейност“ Ани Безант
