Принц Папа Жан – Иван Николов Георгиев, е ексцентричен художник, писател, режисьор и лeчител.
Зодия Дeва, обувки №45, барета – 67 см, ръст – 172 см. Завършил е финанси и кредит и социално дело във Висшата стопанска академия “Д .Ценов” в Свищов, но никога не се занимава с тези прозаични дейности.
През 2000-та година се жени за руска депутатка – Алла Павловна Красникова. От първата си жена Мария има две дъщери и внуци. А с голямата си любов Ирина Делина се запознава в един асансьор в НДК, отивайки на лекция на Материус Розенкройцер / Тимен Тимев – философ, психиатър и писател /, който от дълги години живее в САЩ и е нейн съпруг.
Папа Жан е бил близък приятел с “кръстника” Иво Карамански, както и със световноизвестната лечителка Джуна.
…………………………………
– Имаше ли ревност между Алла Пугачова и Джуна, двете големи примадони на Русия?
– Голяма ревност и големи скандали! Те воюваха например за един от най-хубавите дворци на Арбат. Алла искаше да направи там международна музикална академия, а Джуна – международна академия за алтернативна медицина. Джуна получи сградата от държавата, тя струва стотици милиони. Присъствах на едно парти на Алла след неин концерт. Алла започна да налива на Джуна водка, а Джуна не пие. Алла, явно пийнала, продължи да настоява да я черпи. Накрая Джуна се ядоса, бутна я на земята, удари я с един пепелник, разцепи й главата и си тръгна… Двете имат някаква непоносимост. Искат да са най-влиятелните жени в Русия.
– Как се запозна с Джуна?
– През 1998 г., в мига, в който се видяхме и си докоснахме ръцете, получих супервъзпламеняване в мозъка. Веднага ме покани и каза, че нейният дом може да бъде и мой дом. След като разгледа картините ми, станахме приятели. Джуна е изключителна жена, работохолик. През 70-те години, когато Брежнев се разболява тежко, я открадват от мъжа й в Тбилиси, развеждат я тайно, за да може да го лекува.
– Каква беше тарифата на Джуна за прегледите и лечението?
– Никога не е имала тарифа. Но съм виждал да й носят от благодарност цели куфари със злато, накити и каквото си помислиш на този свят… Виждал съм Бисер Киров два-три пъти при Джуна.
Идвала е и при Тодор Живков, но тайно.
Със самолет и бързо се е връщала. Не могла да види слънчева България. Джуна е и пророк. Каза ми, че Америка ще има първият цветнокож президент. А също така, че България ще има първият министър-председател-генерал. Тогава се пошегувах и я попитах: «Генералите ли ще вземат властта?!» Джуна каза, че буквата Б ще му се повтаря в името и фамилията.
– Джуна загубва сина си много рано…
– Много съм общувал със сина й Вахо. Беше 24-годишен. Джуна ме молеше да го съветвам, защото караше с безумни скорости. През 2002 г. си отива от този свят при катастрофа, карал с 220 км/ч. Джуна се опитала да го долекува, но явно това беше невъзможно. Тогава изпадна в депресия и се затвори.
– Има ли мъже в живота й?
– Мъжете около нея са слуги. Всичките й професори изпълняват нейните нарежданията. Тя е много властен и силен човек. Никой не смее да й се противопоставя. Аз си позволих това и тя се ядоса, изпочупи всичко.
Изпада в такива състояния, когато някой й противоречи – страшна става в такива моменти. Джуна се е отказала от мъжете в личен план в името на своята енергия, в името на любовта към хората. За нея мъжете са или големи приятели, или просто слуги.
– Как се запозна с Кръстника, Иво Карамански? Преди години те спрягаха като негов «придворен» художник?
– В замъка «Хранков», на един купон за певица на годината. Петя Буюклиева беше избрана и аз я наградих с една моя картина. С Карамански бяхме чували един за друг, но реално не се познавахме. Извика ме на масата си. Същата вечер отидохме в казиното и той спечели хиляди долари. Беше страшен магьосник в казината, голям късметлия – влезе в казино, обира парите и си тръгва.
Широка душа, поддържаше хората на изкуството. Носили сме на Емил Димитров подаръци, по няколко кашона с водка, ходили сме при Грета Ганчева…
Не след дълго ми поръча прословутия си портрет – гол, разпънат на кръст като Христос, с надървена паламарка.
Няколко пъти ме връща да му уголемявам члена.
Научих Иво да пие греяна ракия, да яде сланина. Купи голяма ферма в село до София за мен, в която се отглеждаха прасета, и аз му правех сланина. Владо Комара, един от неговите хора, се занимаваше с нея. Иво беше голям чревоугодник. Последната Нова година преди да го убият, изкарахаме заедно – изядохме три малки прасета. До 12 ч. през нощта бяхме при жена му Галя и дъщерите му, след това на друго място, а към 2 часа отидохме при Нели и малкия им син Иво. Навсякъде неговата охрана носеше печени прасенца и, разбира се, сланината на Папа Жан.
– Знаеше ли с какво се занимава Карамански?
– Не, и не ме е интересувало. Не знам по какъв начин си изкарваше парите, но винаги имаше цели чанти с пари. Бях единственият човек, който не го наричаше «шефе». Виждал съм много сериозни хора при него, които му се мазнеха. И Иво беше медиум. Той набеляза няколко човека, целуна ги по челата и им предрече какви ще станат след години.
– На кого, например, предрече?
– На Веждито, Вежди Рашидов. Имам го на снимка този момент! Целуна го по челото и му каза: «Ти ще бъдеш министър на културата! Не забравяй Папа Жан!» Пиехме вино на рождения ден на Георги Христов. Вежди стана министър, но го няма никакъв, не се обажда…
– Къде ходехте най-често с Карамански?
– В Бояна, в къщата му. Той пращаше коли да ме викат, обичаше ме, защото бях искрен. Не съм му бил «придворен» художник, както пишат. Иво ми казваше: «Ти си явление, художник на всички времена!»
– Какво представляваше къщата му?
– Пълна лудница! Имаше една маймуна, която непрекъснато си правеше чекии. Особено като я напиехме с бира. Две сърнички, които ядяха от ръцете ни… Мечката убихме – изядохме я, беше се нещо разболяла… На централно място в къщата беше поставен портретът му с голия к.р, нарисуван от мен, Папа Жан.
Когато идваха децата му на гости, с едно чердженце се прикриваха прелестите му. А много хора пък ги е карал да му го целуват директно на портрета. Все ме питаше: «Защо, бе, Папа Жан, си ми го нарисувал обърнат наляво, аз не съм комунист, бе човек, нямам леви наклонности!»
Доста време след като убиха Иво, успях да си взема портрета, сега е в ателието ми. Бяха зацапали с бяла боя прелестите му, та се наложи да ги прерисувам.
– Кой още идваше в къщата му?
– Неговият секретар, негърът Кингсли, беше непрекъсното там. Като влизах, му викаше: «Целувай гения по главата!» И той ме целуваше. Единственият човек, на който Иво позволяваше да носи куфара с парите – една «докторска чанта», съм аз. Един път се бяхме почерпили в една от неговите дискотеки… В 3 часа през нощта той подкара джипа и вика: «Папа Жан, сега ще видиш какво става!»
Тръгна в насрещното и продължи към Бояна: «Отиваме на гости при президента!»
Тогава президент беше Петър Стоянов. Но джипът закъса, други коли ни изтеглиха и го разколебахме.
Веднъж пък дойде един германски милионер у тях, седяхме цяла нощ, а той се заинтересува от моите картини. Обаче Иво така го напи, че го завързаха с едно въже да не пада от стола. На следващия ден ме кара да ходим у нас, милионерът да купува картини… А германецът в същото състояние! Говори отвреме-навреме в просъница, вързан на стола да не падне! Обаче Иво вика: «Не, ще ходим!» Трима човека го натовариха в един бус, и – в ателието! Набутаха му една картина, Иво каза, че струва 1000 евро и на другия ден той я плати… Хареса я много после!
– Имаше голямо самочувствие?
– Беше силен характер, но понякога беше и много плах и стеснителен човек. Много искаше да се запознае с Филип Киркоров. Настояваше да го доведа при него. Но беше невъзможно – Филип беше с 20 човека охрана, как да го закарам в Бояна при Иво?! Казвам му: «Ще ви запозная на рожденния ден на Георги Христов…» А Иво не ще: «Не, не ми е удобно, не сме поканени…» Но в крайна сметка го заведох, запознаха се и двамата останаха много доволни. Иво после му свърши някаква работа в Москва…
Тогава Филип ми поръча портрети – негов и на Алла Пугачова. За 70 000 долара всеки. Така реши – да даде по един свой хонорар. Той предложи сумата, свидетел на сделката беше Иво Карамански. Направих ги с голяма любов. Занесох ги в Москва, срещахме се няколко пъти, но до ден днешен Филип не си ги е откупил. Много нечестно и некрасиво постъпи.
Той е стиснат човек до безумие.
В живота е много свит, безизразен – една дума не обелва, но на сцената е гений, никой не може да го отрече.
Джуна ми предложи да изгоря портретите в центъра на Москва. Вика: «Щом не ти ги плаща, дай да направим една агитка, аз ще те защитя!» Но ми е жал, много са хубави.
– Иво Карамански предчувстваше ли какъв ще бъде краят му?
– Един-два месеца преди да го убият, му занесох един чувал чушки от един мой приятел, Живко Колев, поетът – отглеждаше ги в къщата си в село близо до Асеновград. Гледам го – унил, такъв. Викам му: «Защо така, бе, Иво, какво става?
Дай да видим какво правим – ще отидем в Москва, ще отидем в Колубмия!» А той: «Няма да ме бъде, приятелю, такова предчувствие имам! Много злоба се е насъбрала срещу мен!» Истината е, че и аз имах лоши предчувствия. Викам му само:
«Престани с някои от глупостите, които правиш!» Неговите хора все с някой се биеха, все с някой воюваха – за територии ли, не знам за какво… Много от неговите момчета съм ги лекувал, смачкани, пребити, изкривени – те много ме обичаха…
Бях поканен вечерта, когато го убиха. Не отидох. Обещах му: «Ще дойда утре сутринта на греяна ракия…» Но не го заварих.
После, помогнах на съпругата му Галя да изберем камъка, голямата морена от Витоша за гроба му…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
